Повече иновативни проекти във всеки сектор на образованието и обучението да се финансират при бъдещото развитие на Програма „Еразъм+“. Това предвижда визията за европейската програма в България, която бе представена на срещата на Генералните директори за училищното образование, която се проведе на 13 и 14 март 2018 г. в София в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС.
Европейската оценка на програмата показва, че 93 % от учащите и 98 % от учителите са удовлетворени от участието си в програмата. От Националната агенция по Програма „Еразъм+“ акцентираха върху необходимостта от отваряне на програмата с цел приобщаване и включване на по-малки училища и организации, кандидатстващи за първи път.
От началото на настоящия програмен период (2014-2020г.), в рамките на „Еразъм+“ са финансирани над 140 проекта за мобилност на български училища и детски градини, както и над 440 български училища и детски градини са били партньори в европейски проекти за сътрудничество. Над 1200 учители са включени в обучение в други европейски страни, а над 5800 преподаватели са взели участие в партньорски проекти.
Акцент на срещата в София бе и необходимостта от изучаването на чужди езици, постигане на по-добро образование и взаимно признаване на дипломи, за да могат младите хора да си намерят работа навсякъде на континента.
Основен извод от проведените дискусии върху прилагането на актуализираната рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот показаха, че поставянето на фокус върху оценяването на ключовите компетентности ще запълни празнотата, която съществува. Друго заключение е, че са необходими основни промени в подготовката на учителите за използване на компетентостен подход в тяхната работа.
Г-жа София Ериксън, директор на Генерална дирекция „Образование, младеж, спорт и култура” в Европейската комисия посочи, че ще вземе предвид много от предложенията, направени по време на срещата. Тя подчерта, че предстои още работа в областта на училищното образование и че в резултат на направените предложения Комисията има възможност да преосмисли отделни намерения, за да отговори на очакванията на държавите членки за постигане на общите цели.