„България има огромни традиции в информационните и комуникационните технологии и нейното място е сред напредналите държави. С изграждането на мрежа от центрове за компетентност, които на местно ниво да дават достъп до високите технологии на малките и средни предприятия, на научната общност и на публичния сектор, имаме потенциал да бъдем регионален лидер“. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов при откриването на конференция на тема „Формиране на дигиталното бъдеще на Европа: Високопроизводителни изчисления за научни и промишлени приложения в изключителни мащаби“.
Според премиера неслучайно паралелно се провежда и форумът „Обучение за създаване: От дигитални ползватели към дигитални създатели“ в София Тех Парк. „Присъстват двама еврокомисари – Мария Габриел и Тибор Наврачич, които работят в различни сфери, но имат обща цел – превръщането на Европа в съвременна дигитална общност“, посочи Борисов.
Той приветства инициативата на Европейската комисия да инвестира 1 милиард евро като начален етап на подготовка за връщането на Европа сред първите четири сили в суперкомпютрите. „С водещото начало на Германия и Франция като високотехнологични държави и с нашия опит в изграждането на мощни процесорни системи можем да се обединим и да се върнем до четвъртото място. Суперкомпютрите трябва да се произвеждат, монтират и управляват от изключително подготвени кадри. В следващите години нациите, континентите, държавите и икономиките, които разполагат с такива машини и технологии, ще надминат рязко останалите“, допълни министър-председателят.
Еврокомисарят по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел обясни, че в разработването на европейски суперкомпютър освен България ще се включат още 15 страни. „Ще работим по изграждане на съвместното предприятие EuroHPC, чрез което да се изпълни стратегическата мисия за изграждане на цялостна европейска екосистема за високопроизводителни изчислителни технологии и големи обеми от данни. Това включва три основни цели: да купим машините, да ги използваме в техния пълен потенциал и да използваме затова изцяло европейска технология“, заяви Габриел. Тя отбеляза, че петата индустриална революция вече е в ход и няма аналог в историята. По думите й нейните мотори са свръхмощните компютри и свръхбързите глобални цифрови мрежи и техните приложения.
„Високопроизводителните изчислителни технологии лежат в основата на цифровата трансформация на науката. Те позволяват на водещи научно-изследователски центрове да дадат отговор на фундаментални научни въпроси, да правят нови открития и научни постижения. Днес повече от 700 научни приложения зависят от високопроизводителните изчислителни технологии. Политиките, които трябва да се формулират в бъдеще в области като здравеопазване, персонализираната медицина, енергетиката и климата, са основани на напредналите високоскоростни компютърни програми и симулации“, добави еврокомисарят.
В рамките на събитието заместник-министърът на образованието проф. Иван Димов акцентира върху съвместните усилия на партньорите от Западните Балкани, благодарение на които ще се увеличи достъпът на български учени до международни изследователски и иновационни мрежи, до по-голямо транснационално финансиране. С това трябва да се увеличи способността на българската система на научни изследвания за постигането на по-бързи и по-добри резултати за обществото и икономиката не само на страната, но и на региона. Той беше категоричен, че учените ни са добри в създаването на паралелни алгоритми, които са в основата на свръхбързия софтуер.
Проф. Димов посочи още, че по-високата конкурентоспособност на региона и Европа в контекста на единния цифров пазар, високопроизводителните изчисления и дигиталните умения е свързана със създаването на подходящи условия за развитието на информационното общество. „Това означава пълноценно използване на информационни и комуникационни технологии в електронното управление, електронното обучение, електронното приобщаване и електронното здравеопазване“, каза той.
В рамките на събитието заместник-министърът и еврокомисар Мария Габриел подписаха съвместна декларация за присъединяване на България към инициативата „Съюз за един милион европейски геноми“. С документа ще бъдат развити съществуващите национални инициативи за персонализирана медицина и ще бъде засилено сътрудничеството между държавите-членки на ЕС и Европейското икономическо пространство в тази област.
