Настоящата геополитическа ситуация и текущите отношения с редица държави затвърждават все по-важната роля на научната дипломация като инструмент за насърчаване на международното научно сътрудничество и подпомагане на външната политика на ЕС и на държавите членки. Необходима е проактивност, засилено сътрудничество и по-добра координация в научната дипломация. Новата инициатива за научна дипломация на ЕК е породена от глобалната ситуация в региона. България е убедена във важната роля на науката, която преминава политическите граници и действа като катализатор на международното сътрудничество и стабилността в Европа.
Тази позиция на страната ни представи заместник-министърът на образованието и науката проф. Генка Петрова–Ташкова по време на неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (част „Научни изследвания“) в Кралство Испания. Работните срещи се председателстваха от министъра на науката и иновациите на Кралство Испания Диана Морант, като в тях участва и генералният директор на Генерална дирекция Научни изследвания и иновации на ЕК Франк Льометр.
В рамките на заседанието държавите-членки обсъдиха възможностите за укрепване на общата европейска рамка за научна, технологична и иновационна дипломация. Това по-широко взаимодействие изисква включване на научната общност, държавните институции и бизнеса в дипломатическото предаване на техните постижения и подобряване на взаимното сътрудничество. Страната ни ще подкрепя бъдещи инициативи на европейско ниво, които биха могли да допринесат за усвояването на нови умения на служителите, формиращи научните политики, а също и техните ръководители, дипломатическите служители, както и самите учени.
От съществена важност е да се споделят добри практики на европейско ниво, чрез създаване на научни аташета в дипломатическите служби и ведомства, както и ангажиране не само на самите учени, но и на ръководствата на висшите училища и научните организации.
Втората обсъждана тема бе новият Стратегически план на „Хоризонт Европа“ (2025-2027), чийто втори работен вариант ще бъде изпратен до държавите членки през октомври и се очаква през декември да бъде приета окончателната версия. Висшите училища и научни организации ще имат възможност да дадат свои предложения към втората версия на Плана.
В дискусиите в Испания участва и Милена Дамянова, директор на дирекция „Наука“ в МОН.
