„Постигането на интелигентен растеж и изграждането на общество, базирано на знанието, не са възможни без качествени научни изследвания и образование, затова Министерството на образованието и науката провежда политика за повишаване на динамичността, резултатността и ефективността на научноизследователската дейност”. Това заяви заместник-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов при откриването на срещата-разговор на тема „Една година от приемането на актуализираната Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г.”, проведена в СУ „Св. Климент Охридски”.
Той поздрави участниците в срещата от името на министър Вълчев, като посочи, че политиката на ръководството е развитие на научния потенциал в страната чрез създаване на привлекателни условия за научна кариера, професионално израстване, квалификация и специализация на учените.
Актуализираната и приета през 2017 г. Национална стратегия за развитие на научните изследвания в България 2017-2030 г. идентифицира инструментите, чрез които ще се постигне дългосрочен икономически растеж и повишаване качеството на живот. Тя предоставя на висшите училища, научните организации и на цялата изследователска общност необходимата рамка, в която да могат да формират своите виждания и планове за участие в националната и международната научноизследователска дейност.
Целта на срещата бе да се запознае научната общност с дейностите по изпълнението на стратегията, които вече са стартирали, както и да се обсъдят и набележат по-нататъшните политики и действия за нейното изпълнение.
Проф. Георги Вайсилов, зам.-председател на Изпълнителния съвет на фонд „Научни изследвания“ и почетен член на Хумболтовия съюз, направи кратък анализ на политиките, залегнали в стратегията. Като силни страни в тях той посочи прекия и конструктивен диалог, който българските учени имат с държавните институции за изпълнението на стратегията, ясно дефинирания ангажимент на правителството към науката с нарастването на парите за наука с приблизително по 100 млн. лева годишно. Като предизвикателства пред българската наука проф. Вайсилов определи: значително увеличаване броя на учените, иницииране и стимулиране на цялостен процес на модернизация в научноизследователските звена, изработване на национални критерии за заемане на академични длъжности, формулиране на национална научна политика, която създава условия и задава перспективи за постигане на задачите, поставени от Европейската стратегия 2020.
Д-р Милена Дамянова, директор на дирекция „Наука“ представи стартиралите вече дейности от Министерството на образованието и науката по изпълнението на стратегията. Това са дейностите по изпълнение на Националната пътна карта за научна инфраструктура, дейностите по разработването съвместно с академичната общност на 11 национални програми в приоритетни научни области и програмата за млади учени и пост докторанти. Подготвено бе изменение на системата за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, съгласувано с препоръките на международния експертен панел в подкрепа на политиките (Policy Support Facility specific service). Беше приет и Закон за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Р България (включващ национални минимални критерии за заемане на академични длъжности), и разработен механизъм за допълнителните стипендии на докторанти. Това ще помогне за привличането и задържането на младите учени в страната, както и за реализацията на докторантите като качествени преподаватели и изследователи. Не на последно място той ще допринесе за изпълнението на приетите национални стратегически документи за развитие на науката.
Организатор на срещата бе Хумболтовият съюз в България, в партньорство с МОН. Като част от фондация „Александър фон Хумболт“ съюзът има безспорен принос в създаването на световен интелектуален елит от изтъкнати учени, нобелови лауреати и държавници.