Пред „Още от деня“ по БНТ
Продължаваме с първия ни гост –Николай Денков, служебен министър на образованието и науката.
Добър вечер!
Добър вечер, добре дошъл!
За образование ще си говорим с Вас, не е изненада, и за някои равносметки, свързани с Вашите приоритети – така, както ги бяхте обявили в началото. Да започнем с новия проект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав, защото тази новина, обявена днес, вече предизвика негативна реакция в част от академичните среди у нас. Да кажем накратко какво точно предлагате и защо смятате, прочетох, че той е важна предпоставка за повишаване на качеството на висшето образование в България.
Нека да започнем оттам, че това всъщност е един дълго чакан закон и той предизвиква и доста положителни реакции в академичните среди. Аз си спомням многобройни дискусии през последните години, в които категорично се изискваше да бъде направено нещо по отношение на повишаване качеството на научните изследвания и изискванията за академичното израстване. Нека да напомня също така, че това е част мерките, предвидени в стратегията за развитие на висшето образование. Нещо повече, може би малко хора знаят, но всъщност такива минимални изисквания са предвидени и в оригиналния закон, но поради това, че не бяха дефинирани достатъчно добре, те отпаднаха в една процедура в Конституционния съд. Така че самият закон остана осакатен и ние в момента връщаме това, което оригинално е било замислено да бъде в него. Защо казваме, че е важен? Защото по съвременната дефиниция за висше образование това е образование, което е пряко свързано с науката, тъй като висшето образование трябва да подготвя най-добрите специалисти. А за да подготвяш най-добрите, ти самият трябва да си по-добър от тях. И в съвременния свят най-добрите са учените, които непрекъснато следят какво става в другите страни, какво правят техните колеги, какво е важно за студентите, за да може във всеки един момент това, което се преподава, да отговаря на най-новото знание в света. Много е важно да се подчертае, че ролята на учените, ролята на преподавателите във висшите училища не е само да създават нови знания. Това, разбира се, е важно, но ние трябва да внасяме и знанията, които идват от САЩ, Германия, Франция. Ако Вие сте учен и не знаете това, което правят колегите Ви, няма как да учите вашите студенти на това, което се развива в другите страни.
Като оставаме на тема висше образование да ви задам един, може би провокативен ще Ви се стори, въпрос, но на нас трябват ли ни толкова висшисти, колкото произвеждаме? Преди да минем към това, дали тези висшисти, които произвеждаме са готови за бизнеса, който пък има претенции, че искаме образованието малко по-различно, малко по-адаптирано към това, което ще се работи по-късно?
Висшето образование има много задачи. Една от тях, разбира се, е да подготви специалисти. Другите задачи са свързани изобщо с развитието на личността, т.е. човек да се научи сам да се развива, сам да намира информация, сам да успява да решава задачи, които няма кой да му каже как да ги реши. С други думи, много по-комплексни са изискванията към висшето образование. Дали имаме нужда от толкова висшисти, в момента може сравнително лесно да се отговори, като се погледне статистиката на реализацията им. И за съжаление тя е доста негативна – над 50% от завършващите висше образование не намират работа, която да е свързана с това, което са учили. Затова има нужда от известно намаление на броя на висшистите. Но от друга страна, бъдещето на света е във висококвалифицираните кадри, така че ние не трябва да затваряме тази ниша. По-скоро трябва да бъдем в някакви здравословни граници, които, ако използваме различни приоритети на европейско ниво, на световно ниво, са от порядъка на 40% висшисти спрямо съответната група.
От другата страна е бизнесът, който казва „Подготвяйте ни кадри такива, каквито ни трябват, за да дойдат да започнат да работят, а не ние да търсим, да не намираме и така нататък“. Въпросът е, възможно ли е въобще при така динамично развиващия се свят, който се променя в движение, да се прави изпреварващо образование, което да догони събитията и да ги изпревари, и да направи адекватни и подготвени предварително кадри за бизнеса?
Нека да обясня два различни аспекта. Първият е, че дори в момента тези висшисти, които не си намират работа, или много нисък дял си намират работа, са концентрирани в няколко професионални направления. И те са добре известни – икономика, бизнес и администрация , туризъм. Именно за това там трябва най-много да се съкратят кандидат- студентите, за да се оправи балансът. Колкото до втория въпрос как можем да предвидим да подготвим висшистите, в момента има само един единствен отговор и той е, че трябва да ги научим така, че освен специфичните знания и умения,които им трябват за професията днес, ние трябва да ги научим и как да се учат през следващия период сами, така че да могат да се адаптират във всяка променена среда. Защото е добре известен факт, че 40-50% от професиите ще се променят през следващите 10-15 години. С други думи, човекът да може да се пренастрои към нова работна среда. Това, между другото, е свързано и с един друг процес, така нареченото „учене през целия живот“, в което България значително изостава от другите страни. Всъщност това е една чудесна резерва, която може да се използва, за да може да се преквалифицират специалисти, така че като възникнат нови необходимости, нови професии, съответно хората да се преквалифицират и да се насочат към тези нови професии.
Аз съм малко раздвоена. От една страна много критикуваме нашето образование – средното и висшето. От друга страна, ако образованието ни е лошо, питам се как успяват да изкласят в чужди училища и университети толкова много български деца? Това значи ли, че паралелната система на обучение е изпреварила задължителната в училищата, защото повечето от тях се подготвят извън училище допълнително. И втори въпрос, ако пък е добро, защо тогава при толкова много материал в учебниците се оказва, че децата четат и не разбират, функционално неграмотни са и т.н. според изследванията.
Никога не съм си позволявал през живота си да кажа, че нашето образование е лошо. Това твърдение просто не е вярно.
Има такъв стереотип, говори се за това.
Може да има. Всъщност фактите показват следното, че в България има изключително добро образование в част от училищата и в част от висшите училища, и други училища, които не дават добро образование Така че големият проблем не е средното ниво, големият проблем е разделянето на много добри образователни институции и други, в които нямаме качествено образование. Това е проблемът, който трябва да се решава.
А как се решава този проблем? Как се изравняват възможностите и ценза на учителите в малкия град, селото и големия град? Въобще това възможно ли е?
Възможно е. Никой не е казал, че едно училище в центъра на София или в центъра на голям град задължително трябва да е по-добро от училище в малък град. Всичко е свързано с качеството на учителите, които работят там и с материалната среда, която е осигурена. Не трябва априори да смятаме, че в големия град, в центъра задължително училищата са по-добри. Обратното – всеки път трябва да гледаме конкретно какъв е преподавателският състав, каква е материалната база, има ли физкултурни салони, кабинети по физика, химия, биология. Това са нещата, които трябва да гледаме, без да имаме предварителна нагласа. И всъщност големият проблем е най-вече в това, че е по-трудно да се задържат добри учители в малките градове. Но има механизми, и това са механизмите, които трябва да се използват – със заплати, с транспорт, със специални социални придобивки…
Е, те хората, ако нямат работа в малкия град и село, няма как да останат и в училище.
Точно така. Това е другият отговор.
Всичко трябва да върви заедно. Но по оперативната програма за образование какво стана, там коригирани ли са онези пропуски, за които ставаше въпрос. Ще я има ли тази програма, защото нали като говорим за пари, откъде ще дойдат?
За коя програма – за „Наука и образование за интелигентен растеж“ ли става дума?
Да.
Програмата си е там, но има сериозни проблеми, които в момента решаваме. Едните са свързани с управлението на програмата и там имаме доста съществен прогрес по отношение на критиките на Европейската комисия. Разделени са функциите, в момента няма това припокриване, заради което беше изпратено наказателното писмо.
Вторият тип проблеми са свързани с това, че някои от проектите са твърде тежки административно или не са осигурени добре с различни дейности, които трябва да работят. Там в момента това оправяме. И третият тип проблеми са свързани с частта за наука – не се появиха достатъчно добри оценители, когато трябваше да се оценяват проектите. Така че трябваше спешно да стартираме една нова процедура. Там има съществен напредък – в момента набираме такива оценители и през лятото би трябвало да оценим проектите, които вече са подадени. Така че и тази част от програмата в момента е отпушена.
Не са били малко проблемите, така както Ви слушам.
Не никак не са малко, аз Ви казвам само за част от тях.
Един сблъсък се получи на тази тема, затова ми беше интересно.
Агресията в училище е един от най-големите проблеми, за които говорят и родители, и ученици – потърпевши от всичко това. Има ли мерки за противодействие, които могат да заработят веднага.
Има мерки, които могат да заработят до началото на учебната година. През следващата седмица ще имаме официално представяне на списъка от мерки, които сме подготвили. Това, което искам да подчертая ясно е, че те са подготвени съвместно с другите институции, които имат пряко отношение към децата – Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане, Българският червен кръст, специално искам да подчертая Сдружението на общините. Трябва да Ви кажа, че със съвместните усилия на всички тези партньори имаме един доста добър списък, разделен на мерки до 2017 година и на мерки до 2018 година. И всичките са доста прагматично насочени. Другата седмица ще го представим пред обществеността и заедно с това ще започнем да ги реализираме.
Другата седмица мисля, че започва и разяснителната кампания за матурите или греша?
Разяснителната кампания поне от един месец по различни форми тече. Ясни са вече начините, по които ще се проведат матурите, ясни са модулите, ясни са подходите за оценяване. В това отношение има някои технически детайли, които продължаваме да уточняваме, но всичко се движи по план.
Последен финален въпрос – по отношение на едно постановление 208 за интеграцията на бежанците, знаете чудесно за какво става въпрос – то беше отменено. Как ще коментирате тази отмяна, добре ли е, че беше направена? Питам ви не само като член на Министерския съвет, но и от стенограмата става ясно, че Вие като че ли не сте бил съвсем съгласен това да се случи?
Не е в това въпроса, по-скоро в началото на заседанието на Министерския съвет се оказа, че няма достатъчно информация. В момента, в който тази информация беше предоставена, решението беше съвсем ясно. Самото постановление и наредбата не работят и трябваше да бъдат променени. Въпросът беше как точно да се направи. Решихме, че я отменяме, но има много кратък срок – до една седмица да бъде подготвен новият вариант, който да допълва наредбата с това, което липсва в момента.
Защото според същата тази стенограма аргументът на служебния премиер Огнян Герджиков е, че това е желанието на президента Радев и цитирам: „Това да бъде направено по този начин, по който аз докладвам, това е“. После ли дойдоха разясненията или на базата това решение?
В хода на дискусията стана ясно, че липсва информация, получихме я и решението е вече съвсем адекватно.
Благодаря Ви