– Проф. Денков, какви са проблемите, за които ще търсите решение с помощта на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, и какви са основните й цели?
– Тя има няколко типа цели. Както всяка оперативна програма, ОП НОИР трябва да подпомогне постигането на общите задачи на ЕС и да осигури приноса на България за постигането им.
Първата от тях е намаляване на дела на отпадащите ученици от образователната система. Втората е свързана с увеличаване дела на хората с висше образование, а третата – с повишаване нивото и приложимостта на научните изследвания от гледна точка на конкурентоспособността на българската икономика.
Програмата трябва да подпомогне и преодоляването на различията между регионите – както вътре в страната, така и между България и другите страни в ЕС.
Тя съдържа редица специфични цели, групирани в три приоритетни оси. Първата е насочена към развитието на науката и технологиите, като имаме три водещи цели в тази област. Една от тях е повишаване качеството на научните изследвания и пазарната им ориентация. Втората произтича от свръхконцентрацията на научни организации в София, докато останалите региони страдат от дефицит в това отношение, което затруднява регионалния бизнес – този дисбаланс трябва да се намали. Също така научните изследвания трябва да се насочат към приоритетните сектори от икономиката, които са очертани в Стратегията за интелигентна специализация. Третата специфична цел в областта на науката е свързана със стимулирането на международното сътрудничество между българските изследователи и техните колеги от Европа.
Във втората приоритетна ос са заложени цели, свързани с подобряване качеството на образованието на всички нива (предучилищно, училищно, висше), заедно с още един акцент – учене през целия живот, т.е. с възможността да се надгражда и признава знание, получено извън училищната мрежа, което съответства на определени образователни нива.
Третата приоритетна ос – достъп до образование, е свързана най-вече със затруднените деца и младежи – от маргинализирани общности, със специални образователни потребности и със статут на бежанци. Те най-лесно отпадат от образователната система и трябва да бъдат подпомогнати да останат в нея, което би им осигурило социална и професионална перспектива.
– Оперативната програма е изпратена в Брюксел. Кога очаквате одобрението й?
– Програмата изпратихме официално на 3 декември, след като съгласувахме с преговарящия екип от ЕК всички отворени въпроси, специфичните цели и количествените индикатори за мониторинг. Очакваме да получим първоначално одобрение със статут „готова програма за приемане“ до края на настоящата година. Това би ни позволило веднага да пристъпим към подготовката на конкретни дейности, предвидени за стартиране през 2015 г. Официалното одобрение от ЕК изисква допълнителен технологичен срок и се очаква да стане факт в периода между 15 февруари и 31 март 2015 г.
– Кои мерки предстои да стартират първо?
– В годишната работна програма за 2015 г. са предвидени близо 20 операции, като най-много са мерките в областта на образованието по втора и по трета приоритетна ос. Трябва да отбележа, че те са свързани главно с т.нар. меки мерки в образованието, тъй като финансирането за тях идва от Европейския социален фонд. Свързаната образователна инфраструктура ще се финансира по Оперативна програма „Региони в растеж“.
Ако погледнем към вашия специфичен фокус – строителната индустрия, интересът трябва да е насочен към първата приоритетна ос. Тя е свързана най-вече с изграждането и модернизирането на научната инфраструктура. Основните мерки в областта на науката ще целят развитие на капацитета на университетите и научните институти и в частност – развитие на инфраструктурата им. Това включва изграждането на научни лаборатории и пилотни центрове със съответното им инструментално оборудване.
Приоритетната ос за наука е с ресурс от 560 млн. лв. Около 70% от тази сума очакваме да са за развитие на инфраструктурата, т.е. около 400 млн. лв. Част от тях ще се насочат към купуване на научна апаратура, но според предварителните оценки около 250 – 300 млн. лв. ще бъдат вложени в инфраструктура.
Този тип дейности обаче няма да стартират през 2015 г., тъй като е необходим предварителен етап на подготовка на проектите, които да кандидатстват за финансиране. Ще използваме 2015 г. за тази подготовка, за селекция и за подобряване качеството на проектите. Към края на 2015 г. и началото на 2016 г. вероятно ще могат да се обявяват обществени поръчки и очакваме периодът 2016 – 2018 г. да е най-активен за усвояването на тези средства. Ще искаме оценката на проектите да бъде направена от външни експерти, за да се избегне рискът от изкривяване на селекцията поради местни лобистки интереси.
– Започнаха ли да постъпват предложения за проекти?
– Предложения има, но както казах, въпросът е да се направи правилната селекция. Няколко типа са научните инфраструктури. Най-мащабните проекти са с финансиране от порядъка на 30 – 50 млн. лв. за една институция. Това са т.нар. центрове за върхови постижения. Предвиждаме да има средства за три или четири такива центъра. Около два пъти по-малки суми са отделени за всеки от центровете за компетентност, които ще бъдат между осем и десет за страната. Ще бъдат направени сериозни инвестиции и в регионални научни центрове – общо около двадесет на брой. Специално ще обърнем внимание на регионите с по-големи икономически затруднения, Северозападния например. Ще финансираме само научни организации с доказан капацитет за изследвания, които са в състояние да използват правилно инвестициите за развитие. Затова ще инвестираме в такива с международно признати научни постижения, специфичен профил и комуникация с бизнеса около тях, на които да помогнем да се развият и да постигнат още по-високо ниво.
– Тоест вървим към специализация на отделните региони?
– Да, като специализацията в научните изследвания ще следва икономическата специализация на регионите. Самата идея предполага, че България, от една страна, ще очертае и подпомага приоритетни икономически отрасли, в които има специфично предимство, а от друга – отделните региони също ще търсят свой специфичен профил. Мястото на научните организации в този процес е да предоставят тяхната научна експертиза в услуга на бизнеса, доколкото това е възможно.
– Програмата е сложна от гледна точка на това, че е с двуфондово финансиране – от ЕСФ и ЕФРР. Освен това МОН за първи път управлява подобен ресурс. Как оценявате административния капацитет на министерството в тази връзка?
– Смятам, че министерството през последната година показа изключителен напредък по отношение на усвояването на еврофондовете. фактите го потвърждават. Първоначалното изоставане беше напълно наваксано през 2014 г. и МОН се справи със задачите си по досегашната ОП „Развитие на човешките ресурси“ и успя да реализира някои доста трудни проекти. Например този за студентските практики, който е със сложна структура и съвременна софтуерна платформа, позволяваща онлайн комуникация между десетки хиляди партньори. Това, което трябва да се надгради, са няколко специфични експертизи, които досега не са били необходими в такава степен. Такава е експертизата по програмиране на конкретните дейности. Трябва ни и такава в областта на науката, защото това са нови дейности за звеното, което управлява европейските фондове. Дейностите, свързани с образованието, са пренесени от предишната програма за човешките ресурси, макар и с известни промени.
Важно е да отбележа, че в работата на министерството по отношение на структурните фондове има приемственост и това дава добри резултати – новата програма беше подготвена за кратък срок.
– За този програмен период европейските власти обвързаха финансирането с реформи и постигнати резултати. Промените в образователния сектор в -България обаче се забавиха, заради което търпим и критики от Брюксел. Кога очаквате да се приеме нужното законодателство и реформата да започне?
– Имаме нужда от няколко важни реформи и всички са започнали, въпросът е да успеем да ги ускорим и да ги завършим в кратки срокове, за да виждаме и резултатите от тях. В областта на предучилищното и училищното образование е забавено приемането на закона, както и на редица свързани нормативни актове. Като човек от системата мога да кажа, че липсата на тази база пречи да се развие целият комплекс от дейности – актуализиране на учебните планове и програми, развитие на професионалното образование и дуалното обучение, подобряване на функционалната грамотност и на връзката с висшето образование. Правим всичко възможно законът да бъде приет възможно най-скоро.
В оперативната програма е отделено финансиране за развитие на извънкласните дейности на учениците, което е част от реформата в тази сфера. От една страна, те дават възможност за развитие на специфичните качества на децата, а от друга -увеличават интереса към училището. Така децата ще се чувстват по-добре в училище, защото правят това, което им е най-интересно.
Друга област, за която е предвидена подкрепа в програмата, е професионалното образование. Предвидено е финансиране за укрепване на материалната база и на връзките между училищата, бизнеса и висшето образование. Оборудването в тази област е скъпо, трябва да се провеждат и стажове за ученици във фирми, да се сформират тренировъчни компании и т.н.
Във висшето образование най-голямата реформа, която предстои, е свързана с промяна на модела на финансиране. Тази седмица беше приета единодушно от Комисията по образование и наука в НС предложената от МОН Стратегия за развитие на висшето образование в България. Единодушната подкрепа показва разбирането на всички страни, че реформата във висшето образование не може да се отлага повече. Основната идея е да се финансират професионални направления във висши училища, които предоставят качествено обучение и добра реализация на студентите. Така се избягва административният подход за затваряне на факултети и университети, а вместо това те сами ще решават какви студенти да обучават, отчитайки реализацията им. А според тези фактори ще се определя в най-голяма степен финансирането за висшите училища.
Ще бъде подкрепена финансово и връзката между научните изследвания и обучението на студентите. Другият компонент е връзката с бизнеса – доколко той ще се включи в управлението на висшите училища и в определяне на приоритетите в обучението. Предвидени са няколко типа дейности, които ще подсилят и тази връзка.
***
Николай Денков е професор по физикохимия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор на науките, ръководител на катедра „Инженерна химия“, директор на магистърска програма „Дисперсни системи в химичните технологии“.
Специализирал е в Япония и в университета в Упсала, Швеция. Носител е на голямата награда „Питагор“ на МОН за високи научни постижения.
От 2012 г. е член на работните групи за подготовка на Споразумението за партньорство с ЕК и за подготовка на ОП НОИР. През 2014 г. е назначен за зам.-министър на образованието и науката.
Миглена ИВАНОВА
Вестник „Строител“ – 27 стр.