Неотдавнашното издание на рейтинговата система на университетите показа големи диспропорции между вузовете у нас. Как държавата ще финансира най-добрите, ще спре ли специалностите, които дават професия „безработен“, и какви промени са нужни, за да спрем свръхпроизводството на професори, „Стандарт“ попита зам.-министъра на образованието и науката проф. Николай Денков.
– Проф. Денков, вие лансирахте 4 мерки на базата на рейтинговата система, които ще доведат до подобряване на качеството на висшите училища. Едната от тях е свързана с увеличаване на парите за качество на обучението. Как ще заработи тя?
– Подходът, залегнал в Стратегията за висше образование, е да се даде възможност на всеки университет да развие специалностите, по които обучава най-добре, и за тях да получава адекватно финансиране. И обратно, да спре останалите специалности. В последните няколко години постепенно се увеличаваше субсидията, давана за добро качество и реализация на студентите. За тази цел МОН използва 11 количествени индикатора, които са напълно обективни. За сравнение, в рейтинговата система има около 70 индикатора, някои от които са субективни. Затова не трябва да се смесват рейтинговата система и системата за финансиране според качеството на обучението и реализацията на студентите. Има и други механизми за стимулиране на качественото обучение. Примерно, да не се субсидира дадена специалност в тези висши училища, които са на дъното на класацията, и съответните студенти не се реализират по специалността си. Това ще стане възможно, след като създадем ясни правила кога и как да се прибегне до този допълнителен механизъм. Обратно, при дефицит на подготвени кадри в дадена област държавата може да стимулира приема на студенти в съответните направления. Държавата субсидира висшето образование и има право да изисква съответния резултат срещу направените инвестиции. 2015-а трябва да се използва, за да се разработи и приведе в действие целият комплект от механизми, свързани с финансирането на висшето образование.
– Как ще обърнем посоката и ще привлечем студенти към сложните науки, където се говори, че ще расте нуждата от кадри?
– Нека разделим нуждата от кадри на няколко типа. От една страна са педагозите, за които със сигурност се очертава дефицит през следващите години и където трябва да се инвестира сериозно. Такива мерки са предвидени в ОП „Наука и образование“. Вторият тип са квалифицираните инженерни кадри, за липсата на които бизнесът алармира от години. Третият тип са възпитаниците с профил математика и естествени науки – физика, химия и биология. Една от важните роли на специалисти е да работят заедно с инженерите в общи екипи при развиването на нови технологии. За да привлечем млади хора в тези специалности, трябва да се направят няколко неща. В средното училище трябва да се отделят достатъчно часове по математика и по естествените науки, тъй като през последния период имаше съществено намаление. Още по-важно е тези предмети да бъдат преподавани по много по-достъпен и интересен за децата начин, с повече експерименти и логически задачи. Поради липса на средства, в много училища бяха затворени лабораториите по физика и химия, а няма как да привлечете деца към тези дисциплини, без те да видят най-атрактивната част на тези науки. Друга необходима стъпка е подобряване на средата за обучение във висшите училища – оборудване на съвременни лаборатории, включване на студентите в научните изследвания, практики в чужбина и в реална работна среда. И третата промяна, която изисква много по-сериозен анализ, е да покажем къде точно могат и трябва да се реализират съответните специалисти в българската икономика. Заслужава си да изясним причините, поради които най-добрите физици, химици и биолози лесно намират работа в чужбина, включително и на високи позиции във водещи световни компании, а понякога по-трудно намират квалифицирана работа в България. Това не е, защото нямат място в българската икономика, а защото все още не е достатъчно добре осъзната нуждата от тази специфична комбинация от хора с различна подготовка.
– Споменахте, че рейтингите на университетите трябва да стигнат до училищата, за да могат абитуриентите да направят информиран избор…
– Стандартният път е през регионалните инспекторати по образование. Чрез учителите информацията може да стигне до учениците и техните родители. Другият път е през онлайн платформи, през фейсбук например. Спомням си, че преди време децата ми показаха един сайт, в който можеха да отговорят на набор от въпроси и накрая излизаше резултат „За Вас е най-добре да учите еди-какво си“. Това е прекрасен пример как децата сами разпространяват помежду си информация, която ги е впечатлила и са усетили, че е важна за тях. Трябва да потърсим тези неформални канали за разпространение, което изисква и информацията да се оформи по възможно най-достъпен начин.
– По времето на кабинета „Орешарски“ се говореше за въвеждане на т. нар. държавна поръчка, където студентите да учат безплатно, а всички останали да си плащат…
– Има други подходи, които ми се струват по-ефективни. Например, държавата може да поеме таксите на студенти в приоритетни и защитени професии и да ги облекчи финансово, без това да става за сметка на висшите училища. Могат да се отпускат и по-високи стипендии за студентите от тези специалности. За тази цел може да се използва целево финансиране по ОП „Наука и образование“. Колкото до термина „държавна поръчка“, той съдържа в себе си и няколко допълнителни елемента. Излизат въпросите кой осигурява работа след завършването на студентите и можем ли да предвидим достатъчно точно каква ще е нуждата от специалисти след 7-8 г. Тези въпроси нямат прости отговори.
– Ректорът на СУ проф. Иван Илчев лансира идея за единен изпит на финала на следването, за да се види какво е нивото в различните университети. Бихте ли я възприели?
– Аз също харесвам тази идея, но трябва да признаем, че тя възниква най-вече поради злоупотребата в образованието при някои висши училища. Завършват студенти с диплома в дадено професионално направление, а се оказва, че нямат базови понятия в съответната област. Много се надявам, че ако проработят другите мерки, които предстои да въведем – намаляването и спирането на финансирането на некачественото обучение, подобряване на системата за акредитация, с включване на чуждестранни оценители – тогава може и да не се наложи въвеждането на общ национален изпит. В стратегията за висше образование е предвидено да се подготви класификатор за всички професионални направления, осъвременен и попълнен с необходимите компетенции. Може би, когато класификаторът е готов след 2-3 г. и финансовите мерки са въведени, може отново да се обсъди въпросът дали имаме нужда от общ национален изпит. Ако основните проблеми не са решени дотогава, може да се въведе и тази крайна мярка за контрол от държавата.
– Много се говори за свръхпроизводството на професори, какви промени трябват в Закона за развитие на академичния състав?
– Най-прагматичен подход е да се въведат т. нар. национални критерии. С тях могат да се сложат разумни граници за това какви научни резултати са необходими за израстване в академичната йерархия във всяко научно направление – постигнати нови резултати, публикувани оригинални статии и монографии, международен отзвук и др. Така ще се регламентира какви са постиженията, които съответстват на дадена академична длъжност в съответното направление. С минимални промени в закона тези критерии могат да влязат в действие. Другият въпрос, който трябва да се обсъди, е свързан с обжалванията на процедурите. Трябва да се намери начин държавата, в лицето на МОН, да осъществява ефективен контрол, който да е обективен, без да пречи на автономията и израстването на кадрите. Трябва да бъдат стопирани злоупотребите при конкурсите, които наблюдаваме през последните години.
– Предлага се журитата да се избират с жребий.
– Това е добра идея, бих я подкрепил.
– При представянето на рейтингите стана ясно, че 15 университета нямат научна продукция. Ще се спрат ли парите за наука при тях?
– За съжаление, данните са дори по-лоши от това, което се тиражира в медиите. Имаме общо 37 държавни висши училища. От тях 8 имат сравнително добра научна дейност, макар и с доста големи разлики между първите и последните в този списък. Има още няколко висши училища, които се появяват в научните бази данни – общо около 12. Всички останали се срещат много епизодично в базите данни, ако изобщо се появяват, т.е. повече от половината висши училища имат много сериозен проблем в това отношение. Има две неща, които веднага могат да се направят. Първото е институционалното финансиране за наука да бъде тясно обвързано с реалните научни резултати. Пари за наука да се дават само на тези, които правят наука. Второто, което е заложено в Стратегията, е да се направи диференциация на т. нар. университети. Не може всяко висше училище да се нарича университет, защото по идея университетът е институция, в която има обучение и развита научна дейност в различни професионални области. Там се търси специфична синергия в обучението и науката поради факта, че преподаватели от различните области контактуват помежду си и обменят оригинални идеи и нови резултати. Това е много различна идея от едно специализирано висше училище, което обучава в едно или няколко свързани професионални направления, макар и на много високо ниво. В същия ред на мисли, по света има висши училища (ВУ), които не правят наука, но тогава те не се наричат университети. Нека тези ВУ обучават кадри с определен профил и развиват само базовите компетенции, свързани с този профил, без да се търсят високи научни постижения. Ако всяко ВУ се фокусира върху дейностите, в които е наистина силно, и получава финансиране само за тези дейности, ще решим някои от най-тежките проблеми, с които се сблъскваме в момента.
– Кога ще заработи ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“?
– Програмата е изпратена официално на ЕК. Очакваме до края на тази година да получи статут „готова за приемане“. Всички програми, които получат този статут до края на тази година, ще бъдат отворени за реално финансиране в периода между 15 февруари и 31 март 2015 г.
Стела СТОЯНОВА
Стандарт – 15 стр.
http://www.standartnews.com/mneniya-intervyuta/studentite_ot_zashtiteni_profesii_da_sa_bez_taksa-265645.html