Без държавна поръчка, пазарът на труда се развива твърде динамично. Да не съдим първокурсниците, те са такива, каквито ги е подготвило училището и семейството.
Визитка:
Професор по физикохимия в СУ „Св. Климент Охридски”
Автор на над 120 научни публикации с голям международен отзвук в специализираната научна литература
Носител на голямата награда „Питагор” на МОН за високи научни постижения (2010 г.)
От 2012 г. е член на работните групи за подготовка на Споразумението за партньорство с Европейската комисия и за подготовка на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”
0т 2014 г. е зам.-министър на образованието и науката
– Проф. Денков, как ще коментирате бюджета за висше образование? Някои ректори изразиха недоволство, че философията „парите следват студента” се запазва.
– Едва ли някой е доволен от бюджета – ясно е, че той е рестриктивен. Основните дефицити в бюджета са описани в доклад от МОН до финансовото министерство. Надявам се поне те да бъдат обезпечени. Но висшето образование е една от малкото сфери, в които има увеличение – с 13 млн. лв. То се дължи на повечето студенти, записани за тази учебна година. Колкото до философията „парите следват студента”, тя не е променена, защото такива са действащите в момента нормативни разпоредби. Но сумата, отделена за качество на висшето образование, е увеличена значително – до 41,3 млн. лв. Така спазваме разпоредбите, но качеството на обучението и реализацията на студентите имат по-голяма тежест при разпределяне на парите между университетите, което е някакъв напредък. През следващите няколко месеца предстои преразглеждане на Закона за висше образование и на свързаните с него разпоредби. Предвиждаме за няколко години финансирането за качество и реализация на студентите да достигне 60% от субсидията на университетите. Това означава, че тези компоненти ще станат по-важни от броя на студентите.
– Всъщност това е и голямото очакване на академичната общност – кога ще спрат да се финансират слабите специалности и парите ще се инвестират по-ефективно?
– Това е целта, проблемите са ясни. Но за да се направи такава радикална промяна, трябва да се приеме съответната нормативна база.
– В стратегията за висше образование е заложено от 2016 година да се спре финансирането на специалностите, които не дават добри резултати. Ще спазите ли срока?
– Ще го спазим, ако получим политическа подкрепа. Целта ни е през 2015 година да изготвим всички механизми и дефинираме формулите, по които ще се изчислява субсидията за висшите училища, в която качеството на обучението и реализацията на студентите да имат основна тежест. Тези механизми трябва да се обсъдят и с академичната колегия.
– Какво мислите за държавната поръчка? Трябва ли да я има?
– При такава поръчка държавата се ангажира с финансирането на определен брой специалисти, от които прогнозира, че ще има нужда. Има обаче една важна подробност – държавата ще трябва да предвиди от какви кадри ще се нуждае след 7-8 години. Пазарът на труда в много от най-важните области, напр. при информационните и много други технологии, се развива толкова бързо, че е трудно или невъзможно да се направи такава прогноза. Затова и не предвиждаме преминаване към държавна поръчка в пълния смисъл на този термин. Тази бърза динамика на професиите променя и самото обучение, което трябва да се насочи не просто към научаване на това, което пише в учебника днес, а към развиване на редица умения у младежите, които трябва да се включат в учебните програми – да бъдат адаптивни към промените, да могат да се учат сами, да комуникират добре и да работят в екип, да правят сложни логически разсъждения, да навлизат в нови области. Именно затова ученето през целия живот вече е задължително за хората, търсещи успешна професионална реализация. Няма гаранция за актуалността на сегашните професии след 10 години. Ако се върнем 20-30 години назад във времето, ще видим, че тогава широко разпространената професия „машинописка” вече напълно е изчезнала. В сегашния период няколко водещи световни компании, включително Google, разработват технологии за дистанционно управление на автомобили. Толкова са напреднали, че прогнозите за след 10-20 години са, че няма да има нужда от професионални шофьори. При по-сложните професии – инженери, програмисти, учени, медици – промените са още по-бързи и вече стават в рамките на няколко години. Това са реалности, към които съвременното образование и студентите трябва да се адаптират още сега.
– В България се задава криза за лекари и инженери, какви решения виждате?
– Общото при лекари, учители и инженери е, че има дефицит. Но причините за недостига са различни. Основният проблем при лекарите е в ограничените възможности за успешна реализация. Професията е престижна и образованието на медиците е много добро. Проблемът е, че България не е достатъчно привлекателна за всички високо квалифицирани специалисти медици. Това не е проблем на образованието – няма как да задържим лекарите в България, без да решим проблемите им със специализациите, общото кариерно развитие, а в някои специфични случаи и със заплащането (за лекарите в Бърза помощ). При учителите проблемите са главно в сравнително ниското им заплащане, донякъде с престижа на професията и специфичните й особености – работата с деца е трудна, а методите за преподаване много бързо се променят през последните години. Последното изисква провеждането на периодични обучения за квалификация на учителите. При инженерите проблемът е най-вече в трудното следване, поради което кандидатите са недостатъчно. Един инженер трябва да има много добра подготовка по математика, да мине през тежки инженерни курсове и след това да намери подходяща реализация във фирма. Както виждате, проблемите са различни и затова и мерките, насочени към обучението в тези специалности, трябва да са различни. При учителите и инженерите ще работим в посока привличане на повече млади кадри и по-добрата им подготовка. Това може да стане чрез специални стипендии с цел привличане на повече и по-качествени кандидати. Обсъждаме и варианти за освобождаване от семестриални такси на някои студенти от тези приоритетни направления, но конкретните механизми за стимулиране ще станат ясни през 2015 г. Такива мерки са предвидени в Оперативната програма за наука и образование.
– Какво мислите за нивото на студентите, на много университети им се налага да разкриват курсове по български език и математика, за да наваксват липсата на знания от средното образование?
– Нямаме право да съдим първокурсниците, които влизат в университетите. Те са такива, каквито ги е подготвило училището и семейството. Имат своите силно позитивни страни, но са различни от тези, които са били преди десет или двадесет години. Имат и някои специфични проблеми. Целта както на МОН, така и на преподавателите е да постигнем най-добрите резултати с наличните студенти. Откриването на допълнителни курсове по математика и по други основни предмети е част от работата ни. Това не се случва само в България. В много чуждестранни университети също има практика да се преподава базова математика, защото новоприетите студенти не я владеят на достатъчно високо ниво. Разбира се, това не е нещо хубаво, но студентите не носят цялата вина за този проблем. Колко години не успяхме да приемем закона за предучилищно и училищно образование? Нямаме добра структура в средното образование, учебниците са претрупани с фактология за сметка на логическите задачи, има общо изоставане спрямо другите страни в училищното обучение. Не трябва само да упрекваме кандидат-студентите, трябва да им помогнем да реализират максималния си потенциал.
– Има ли нужда според вас от промяна в Закона за развитие на академичните кадри? Колко души са станали професори през миналата година?
– Статистиката показва съществено увеличение на броя нови професори и доценти спрямо периода преди промяната на този закон. При това без да се наблюдава повишение на общите научни резултати в страната (брой и качество на научните статии, брой патенти). Още по-притеснителни са честите сигнали за злоупотреба с процедурите, предвидени в закона. Премахването на ВАК имаше своите положителни страни – излишно дългата процедура беше съкратена, даде се повече автономия на университетите. Но законовите процедури отвориха възможности за академично израстване с много ниски или съвсем маргинални научни резултати, избор на жури не според научните качества на членовете му, а според нагласите им да гласуват, слаби възможности за контрол извън висшето училище. По сегашния закон МОН само проверява дали са спазени формалните процедури, а всичко останало се препраща към съда, където процедурите са дълги и с неясен изход. От тази гледна точка някои добри страни от закона могат да се запазят, но той може да бъде променен там, където е показал слабости. Например отдавна се обсъжда създаването на национални критерии за всяко научно направление, които да дават обща рамка за всички университети. С колегите ще се опитаме да създадем такава обща рамка, съобразена с особеностите на всяко научно направление.
Мила МИШЕВА
Монитор – 14, 15 стр.