– Проф. Танев, анонсирайте идеите за реформи в образованието, които ще обявите днес.
– Надявам се, че резултатът ще бъде достатъчно значим. Отдавна има консенсус у нас по въпроса, че голяма реформа е неизбежна. Искаме да подобрим досегашната система на училищно и висше образование. Животът, науката и образованието да са неразделни. Не е ясно защо в предните кабинети това не е било направено като системен модел от горе до долу.
– Какво конкретно ще предложите за интегралните колежи, които ще могат да дават майсторска степен без завършено средно образование?
– Без средно образование може да се придобие такава степен, ако това се приеме от парламента, а преди това мине през съгласуване с другите министерства.
Завършваш 10-и клас и искаш да излезеш от училище. Случва се често. Сегашната система те изхвърля. Искаме да създадем възможност за собствено кариерно израстване на такива хора. Когато минат острите им проблеми, накарали ги да излязат от системата, завършили 10-и клас, те да имат възможност да се върнат в образованието.
Ще могат да учат в подготвителен клас на интегралните колежи, след това може да влязат в следващата долна степен от 2 г. обучение и да завършат с диплома за четвърта степен на професионална квалификация. Ако поискат да продължат по-нагоре, където оперират европейските кредити за висше образование, ще трябва задължително да издържат матурите. Ако искат, след това могат да продължат в университет. Колко души ще го направят, не знам. Дори и да са малко, важно е да имат шанс.
– Казахте, че от просветен човек българинът трябва да стане просветен професионалист.
– Просветеният човек е възрожденски идеал от времето на индустриалната национална държава. Целта е била хората да могат да пишат, да смятат, да имат известни познания по език. Оттук нататък системата, включително и тази през 2015 г., пуска в живота всеки, както може, да плува. Същият човек в кариерното си израстване може би иска да се промени. Трябва да има условия за това. Всички тези експерименти ще се правят с пари, които са осигурени и ще се дадат на България чрез новите европейски фондове, стига да променим философията. Не трябва ли работодателите също да имат правото да моделират предварително човека, да му създават по-интересен учебен план, да му обещават работно място за най-добрите завършили. Нека държавата поеме отговорността да определя заедно с бизнеса кои са тези специалности, които имат нужда да са специално защитени. Нямам никакво основание да мисля, че хората от Северозападна България имат прокобата да живеят в най-беден район на Европа и да напускат рано училище, за да си изкарват хляба.
– Първо там ли ще откриете такива колежи?
– Оттам ще започнем. Експериментът там ще бъде по-честен. Трябва да направим два колежа.
– Казахте, че ви писна от калпаци и че в рейтинговата система има безспорни критерии, каква трябва да е тежестта им при определяне на парите за университетите?
– В рейтинговата система има дискусионни и безспорни критерии. Спорните в кавички са тези, които са по-скоро обобщение на обществено мнение. Аз съм учил социология, за мен те не са толкова спорни, но има хора, които са пълни с предразсъдъци. Когато става дума за точни, количествено измерими критерии, които ще вземем от рейтинга, за да пуснем финансиране за качество, ще има съгласие. На този етап парите от рейтинга са 10%, като постепенно се увеличават през годините. Това ми се вижда недостатъчно. Качеството трябва да определя сигурно 50%, останалото да е финансиране на брой студенти.
– Имате ли подкрепа за 4-степенната система, която предлагате?
– Имам подкрепата на министерството. Революция не се прави, само пипаме в някои невралгични точки и добавяме нови 2 елемента – колежите и центровете за върхови постижения. Професионалното образование сега е като сираче. Искам да еманципирам
Професионалното образование.
– А има ли разногласия в изпълнителната власт по тези идеи?
– До момента няма. Говорил съм с представители на реформаторите, с г-жа Румяна Бъчварова. Последният разговор беше с Ивайло Калфин, с Михаил Миков също съм обсъждал. Обсъдени са някои идеи и с ДПС. Информирани са колеги от АБВ. Ще има обаче борба. Нищо ново не е тръгвало веднага. Важното е дори само да се говори за тази промяна. Тя отдавна е направена в Германия, Швейцария, Австрия.
– Какво имате предвид с феодалните порядки в университетите?
– Имам предвид структурата на университетите, която е непригодна, за да постигне необходимото качество на усвояване на парите. Искам да огранича възможностите за преразпределение не по научни критерии.
– Докъде стигна сътрудничеството ви с МВР в борбата с насилието в училище?
– Заместник-министър Ваня Кастрева извади наскоро фрапантни данни за в пъти увеличение на актовете на насилие в училищата. Трябва да поработим, защото не сме направили всичко за това територията на училището да е зона, свободна от дрога и агресия. Не сме използвали достатъчно родителските организации. Не сме направили нищо за издигане на престижа на учителите и за тяхната защита от посегателства. Не сме направили достатъчно даже за сътрудничеството с органите на сигурносттта. В Англия има доброволни отряди, които не са въоръжени, но имат пряка връзка с полицейските участъци. В екстремен момент може да стигнем дотам. Не говоря за задължителните отряди на ОФ. Доброволците обикновено са родители и пенсионирани служители, които искат децата да са далече от агресия и да насочат енергията си в посоката, която ще ги изгради като професионалисти и като граждани.
– Имате ли данни колко ученици са опитвали наркотици?
– Има статистики, но трите изследвания много се различават. Струва ми се, че методиката е много различна. Затова ми се ще да направим ново голямо изследване и да повикаме експерти от чужбина, които са го правили. Доброжелателни с нас бяха колеги от Израел.
– Говорите често като родител, намерихте ли бисери в учебниците?
– Има бисери, разбира се. Ще опитаме да пипнем учебниците до 4-и клас. Там нещата са по-безспорни, по-малко е нивото на тълкувание и по-силен е резонансът сред родителите. А и това са деца във възраст, в която най-много се формират. Там не може да правим грешки. Има неща, които трябва да се изчистят в читанки, в пеенки. Радикална промяна на учебниците следва да има и тя ще е радикална, когато бъде приет стандартът.
– Навремето един министър искаше да махне “Аз съм българче” от читанките, вие ще зачеркнете ли нещо?
– За разлика от такива министри аз идвам от образованието и се връщам обратно в образованието. Имам предци, на които хората са решили да кръстят улици. Имам прапрадядо, който е секретар-касиер на комитета на Левски в Котел. Имам баща, който е известен със своите песни на тема България в хубавия смисъл, не националистична. Смятате ли, че аз, който познавам семеен гроб с шест поколения, бих си разрешил такова безродие. Да се поддам на някои модни тенденции в момент, в който толкова много са необходими националните култури като елементи на по-голяма европейска култура! Европеизирането на България не означава да станем католици, не означава да станем западни, а да бъдем себе си като европейци. Това е голямото връщане на България обратно към себе си. Също така трябва да приемем, че живеем много отдавна рамо до рамо с представители на други етнически групи. Казвам го като европеец и като българин.
CV
Роден е през 1957 г. в София
Завършил е социология в СУ “Св. Климент Охридски”
Доктор на политологическите науки
Основател и ръководител на катедрите “Публична администрация” и “Политология” в СУ
Има множество специализации в чужбина
Сред инициаторите и член на Гражданския съвет на Реформаторския блок
На 7 ноември 2014 г. е избран от парламента за министър на образованието и науката
Ярослава Прохазкова
Вестник „24 часа“, 28 април 2015 г., 13 стр.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4736152