Националната програма „Неразказаните истории на българите“ е съвсем нова концепция за българското образование и стъпка към промяната на модела – практическо обучение и даване на възможност за повече участие и съзидание на децата. Учениците, които правят проучване, ще са активната страна в процеса по тези проекти. Това обясни министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков по време на първия форум за инициативата, който се проведе в Букурещ.
Той отбеляза, че освен възпитание в родолюбие, новата национална програма въвежда изследователския подход, който ще позволи на ученици от неделните училища в чужбина, студенти и лектори в лекторатите по българистика в чужди университети да търсят и разказват истории за велики българи, за събития от миналото, за места, свързани с историята ни. Но тези проекти имат по-голямо значение, защото ще дадат пример как образованието може да стане ориентирано към търсене, изследване и създаване на продукт, подчерта проф. Цоков.
Според министъра такава роля ще има и другата нова програма „България – образователни маршрути“, в която също могат да участват ученици от неделните училища.
Дава се възможност за изследователска работа на децата, независимо дали урокът ще бъде в обсерватория, както е в „България – образователни маршрути“, или пък детето ще търси и ще картографира рода, от който произлиза.
Форумът се проведе в българското посолство в Букурещ, за което посланик Радко Влайков приветства екипа от МОН, че е избрал най-подходящото място за началото на тази инициатива. „Животът, съдбата и делото на много от най-великите личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ“, заяви Влайков.
„Тази програма търси родовите истории, подробности за живота на достойните българи навсякъде по света. Те могат да се разказват по всякакъв начин и да обогатят архивите и библиотеките на България, периодичните и научните издания. Министерството на образованието и науката приема разказите, предметите, снимките, очерците, всичко, което може да се представи като неразказана история, която е хубаво България да запомни“, заяви Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката, но и автор на новата програма.
Тя посочи, че идеята се ражда от работата на българските училища зад граница (близо 400 в 43 държави по света), и по-специално от извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим с ръководител Венета Ненкова – културулог, екскурзовод, журналист от радио Ватикана.
По време на форума стана ясно, че Ненкова е провокирала учениците да съхраняват историята, която е във всички архиви в Италия, като създават 25 документални филмчета. Сега очакват разрешение да дигитализират българския архив на радио Ватикана, а на училището вече е поверена част от архива на един от най-големите италиански слависти – Рикардо Пикио.
За да достигне до повече ученици и училища идеята за документиране на родовата памет, програмата ще разчита на свои посланици – общественици и лидери на мнение. От тях в Букурещ бяха Здравка Евтимова, писател и преводач, Венета Ненкова от Рим, Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща, проф. Николай Червенков, Научно дружество на българистите в Кишинев, Молдова. С популяризирането на инициативата се ангажира и композиторът Хайгашод Агасян, който е написал и символа й – песента „Пътят на България“.
„Ако дишането ни дава живот, мисълта за България ни топли. Нека да направим така, че „българин“ да бъде синоним на висококачествен продукт. Може би след години историците ще пишат за тази програма и ще кажат, че сме създали общност от мислещи хора, които са опазили своята родова памет“, подчерта Здравка Евтимова.
Като посланик и вдъхновител проф. Лука Велчов от Банат, почетен председател на Демократичния съюз на българите в Румъния, получи от министър Цоков почетен плакет на МОН за родолюбивата си дейност.
Специални благодарности за подкрепата и организирането на форума бяха отправени към посланик Радко Влайков и първия секретар в посолството Огнян Илиев, както и към целия екип от дипломати, който подкрепя българската общност в Румъния.
В електронната платформа на МОН вече са се регистрирали за участие малко над 100 неделни училища в чужбина с идеи за участие в програмата. Срокът за представяне на конкретни идеи е до 15 ноември. Сред подалите предложения има такива, свързани с творчеството на българо-италианската художничка Дора Николова-Битау, която създава картини, посветени на живота и делото на св. св. Кирил и Методий, изследване на френските периоди на Пейо Яворов и любимата му Мина в Париж. Друга идея е да се проучи делото на един от големите български народни лечители Иван Раев (1876-1938 г.). В Атина училище „Васил Левски“ предлага изследване върху творчеството на Стоян Донев и Христина Келиди-Донев (живопис и скулптура), Анатоли Георгиев и Вагелис Кирис (везмо и фотография) и Светлин Василев (илюстрация).
Във форума се включиха лектори по български език и литература в Букурещкия университет и в Университета в Крайова, румънски студенти, които изучават български език.
По време на форума министър Цоков и участниците разговаряха с учителите и учениците от неделното училище към посолството и бяха впечатлени от духа, който цари в общността. Министърът им подари портрет на техния патрон Йордан Йовков. Изненада за децата поднесе Хайгашод, който ги покани да пеят с него и те се включиха веднага. Проф. Цоков поздрави ръководителя на екипа д-р Надежда Кула и нейните колеги, дипломатите от посолството и родителите, които постоянно обновяват училището и помагат за събития, свързани с български празници, обичаи и занаяти.
В Румъния има две училища – освен в Букурещ, има и в Банат към Асоциация „Българче“ – Винга, което провежда обучение във Винга, Стар Бешенов и Брещя.
През последните две учебни години има тенденция за увеличаване на броя на децата и учениците, обхванати в обучение по български език и литература, история на България, география на България и допълнителни училищни дейности, свързани с българските традиции.
По време на визитата си министър Галин Цоков и посланик Влайков положиха венци пред паметниците на Христо Ботев и Васил Левски в парка „Херастръу“. С цветя и поклон там бяха и студенти българисти, преподаватели, представители на българската общност и дипломати в северната ни съседка.
