С общ бюджет 78,6 млрд. евро по програмата „Хоризонт 2020“ научните достижения ще се превръщат в иновационни продукти, технологии и услуги. Това стана ясно на Лансиращата конференцията на стратегическата рамкова програма „Хоризонт 2020“, организирана от Министерството на образованието и науката с подкрепата на Европейската комисия, която се проведе на 18 и 19 февруари 2014 година в хотел „Шератон“.
Над 700 учени и изследователи, г-н Волфганг Бурчер, заместник генерален директор на дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия, и Негово Превъзходителство г-н Димостенис Стоидис, посланик на Република Гърция, взеха участие в събитието. Целта на конференцията бе да запознае широката общественост с новите схеми, инструментите и единните правила на Рамковата програма за научни изследвания и иновации и да насърчи участието на българските научни колективи, изследователски организации и университети, държавни институции, бизнеса и неправителствените организации в конкурсните сесии на „Хоризонт 2020”.
„Убедена съм, че ще бъдем успешни с новата програма „Хоризонт 2020“, защото нашите учени са доказвали неведнъж колко могат и колко знаят и са успявали да направят наука и дори и в най-трудните години“, заяви министърът на образованието и науката проф. д-р Анелия Клисарова при откриването на лансиращата конференция. Тя изтъкна стратегическата роля на програмата през следващите няколко години. „Подкрепяйки широк кръг дейности програмата ще допринесе за съществено подобряване на климата на партньорство, както в страната, така и в международен план“, подчерта министър Клисарова. „Хоризонт 2020“ обещава да бъде кохерентна на всички нива и да осигури подкрепа за учени, изследователи и новатори във всички фази на процеса от фундаменталните за България изследвания до крайния продукт. Чрез динамиката на различни инструменти – структурни фондове, национални и регионални инструменти, ще се гарантира съществен добавен ефект в социалната и икономическа сфера. „Важни приоритети за нас остават изграждането и развитието на научноизследователска инфраструктура, центрове за върхови постижения и висококвалифицирани кадри. По този начин ще се създаде среда, която ще гарантира по-висока успеваемост на научните колективи и отделните учени при участие в „Хоризонт 2020“, каза министър Клисарова.
„България има области, с които се гордее, и това са информационните технологии и комуникации, постижения в медицината, изследвания, насочени към космическото пространство. България е доказала тази своя репутация чрез своето участие в Седма рамкова програма и смятам, че това е чудесна отправна точка тя да продължи да развива своите научни изследвания“. Това заяви в изказването си пред конференцията г-н Волфганг Бурчер, заместник генерален директор на дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия. По думите му новата програма ще има още по-благоприятни условия и по конкретно за участниците. Според г-н Бурчер България трябва да осигури необходимото публично държавно финансиране, както и съгласуваност между финансирането по линия на структурните фондове на Програма „Хоризонт 2020“. „Радвам се на полученото уверение от министър Клисарова, че в МОН ще има оперативна програма за научно-развойна дейност с елементи, които ще бъдат съгласувани и с „Хоризонт 2020“, каза г-н Бурчер. Той подчерта, че предизвикателството, което следва да посрещнем е, че при разходването на публичното финансиране е необходимо да се отстоява конкурентното начало като проектите и предложенията да се оценяват по тяхното достойнство.
„Това е уникална нова възможност за учените на територията на целия Европейски континент за създаване и развитие на нови модели на партньорства, за насърчаване на научните изследвания, за повишаване на дела на Брутния вътрешен продукт, който носи по-висока добавена стойност в европейската икономика“ , каза модераторът на конференцията г-н Иван Кръстев – заместник-министър на образованието и науката.
Преди да обяви конференцията за открита, проф. Клисарова съобщи и предстоящите мерки във фонд „Научни изследвания“:
- До 15 март 2014 г. да бъде попълнена цялата липсваща информация в регистъра на Министерството на финансите;
- До 15 май 2014 г. да бъдат проверени всичките над 500 договори, за да се проследи движението по тях;
- До 15 април 2014 г. да се изготвят насоките за кандидатстване за
финансиране по проекти.
В екипа, който ще работи по тях, ще има представител на Министерството на финансите. Насоките ще бъдат съгласувани с Европейската комисия, така че те да бъдат близки до тези на „Хоризонт 2020“. С приемането им, след 15 април 2014 г. се открива възможност за обявяване на нова научна конкурсна сесия. Новост е, че в оценяването на проектите ще бъдат включени международни рецензенти, за да бъде прозрачна работата на фонда.
Министър Клисарова подчерта, че до 1 септември 2014 г. ще бъде изграден регистър към Фонда, в който ще се отразяват всички одобрени проекти. На страницата на фонда ще се публикуват материали, даващи яснота за провеждането на конкурсните сесии.
Тя добави, че от 19 февруари 2014 година започва финансирането на договорите по Седма рамкова програма – общо 81 проекта на стойност близо 5 млн. лева. Към момента 15 договора отговарят на всички изисквания за съфинансиране на проекти по Седма рамкова програма и те ще бъдат финансирани в периода 19-28 февруари 2014 г.
След приветствията на г-н Волфганг Бурчер, заместник генерален директор на дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия, и Негово Превъзходителство г-н Димостенис Стоидис, посланик на Република Гърция, председателстваща Европейския съюз, последва награждаване на научните ръководители, спечелили проекти по специфичната програма „Капацитети“ на Седма рамкова програма за реализиране на пълния научноизследователски потенциал на конвергентните региони ( 7FP-REGPOT).
Списъкa на наградените научни ръководители може да видите тук: