„Баба под наем“ и „Внуче на заем“. Така участниците в проекта „Приеми ме на село“ на община Габрово с ученици го наричат с усмивка. Зад тези думи се крие много обич, приятелства, приключения и труд, но най-вече топлота и човечност. Децата на новото време, които никога не са имали свое село, имат възможност да видят и друг живот – и са щастливи, че го имат, макар и за кратко. Никол Бонева и Теодора Евтимова от 11 клас на Априловската гимназия в Габрово представиха проекта по време на изложение във Велико Търново, организирано в рамките на националните дни за учене през целия живот. Облечени в носии, те предлагат вкусни ястия, които са се научили да правят по време на живота си само за седмица в село Съботковци при баба Таня и баба Ели. Жените са техни приятелки завинаги и естествено са до тях и на щанда.
„И двете за първи път бяхме на село, бабите ни показаха как да готвим, правихме лютеница, компоти. За първи път видяхме домашните животни. Показаха ни как се живее, видяхме, че не е толкова скучно, разбрахме, че на село няма празен ден, няма ден, в който да седиш и да се чудиш какво да правиш – винаги има какво да се работи“, разказва въодушевена Никол. Но те само две от стотиците деца, които имат щастието да живеят на село, благодарение на този проект, реализиран за седма година. Някои повтарят посещенията, харесало им е и се чувстват много добре. Според бита в дома на приемните баби, децата се „сблъскват“ с различни занимания – доят овци и кози, гушкат зайчета, хранят ги, готвят непознати вкусни гозби, участват във възстановки на обичаи, за които не са и подозирали. И се обличат в носии, които не са виждали.
Всичко тръгва от едно есе на ученичката Вероника Йосифова, която през 2012 година участва конкурс „Моите идеи за България“. Идеята и е децата, които нямат свое село, да живеят заедно с възрастните на село и да се докоснат до по-друг начин на живот – до природата, да научат традициите. През 2013 година община Габрово решава да направи пилотна програма, за да види ефекта. Оказва се, че от тази инициатива имат нужда и младите, и възрастните хора. И амбицията е тя да е постоянна – програмата непрекъснато се разширява, има различни форми – дневен лагер само за деца от 9 до 14 години – деца от Габрово отиват и се връщат у дома вечерта. Има програма за младежи от 15 до 29 години, като в нея се включват младежи от цялата страни и от чужбина. Партнират си с Регионалното управление на образованието. През годините има участници от български общности от Германия, Англия, Испания, Молдова. Много от тях са провокирани от родителите си, които намират в тази инициатива начин възможност да възпитат в децата си емоционална връзка с България. В сайта „Приеми ме на село“ се публикуват възможностите и документи, които трябва да се попълнят. Всяка година е различно, според това колко села решават да се включат. Попълват се заявления, по-големите участници пишат мотивационни писма – защо искат да се включат, какво очакват. Подготвят програма и си партнират най-вече с читалищата в селата – това са местата, където се съхраняват традициите. От абсолютно всички училища в Габрово всяка година има участници, но амбицията е това да се превърне в мрежа. През това лято е имало 60 участници. Габровските селца са малки и планински, с не много на брой жители. Всяка година има все повече желаещи деца, отколкото баби – някои се притесняват, което е нормално. На много места са останали предимно възрастни, няма млади хора.
След 7 години осъзнаваме, че сме намерили най-точното време за тази инициатива – във все по-малко села има домашни животни, или пък възрастни хора които са съхранили някакви занаяти. За съжаление след години младите хора дори и в селата няма да могат да видят това, което успяваме да им покажем. Правят се много възстановки на обичаи, задължително ги водим да работят в работилничките на комплекс „Етъра“, не просто да разгледат, казва Габриела Йосифова от община Габрово. Тя се радва, че тази инициатива възпитава в много неща – полезното за младите хора е, че виждат различни отношения – в семейството, между съседи. Не е малко – дори само за една седмица да видят колко много може да им даде общуването с по-възрастни, а и между самите тях. „Докоснах се и направих първи крачки в дърворезба, гайтанджийство, иглонабиване, работа с беленица, бих масло, чепках вълна, предох , плетох на една кука, участвах в пресъздаване на българска сватба и сватбен обяд, доих коза, танцувах народни танци, помагах в кухнята, направих баница с боб, участвах в игри организирани за нас. Радвам се и съм щастлива, че се запознах с различни млади хора – знаещи, любопитни, с поглед към бъдещето, но търсещи занаяти, традиции, обичаи и рецепти от миналото. Тези млади хора ми дават надежда, че всичко това ще бъде съхранено“ – това е само едно от споделените мнения след участие в програмата.
Миналата година проектът „Приеми ме на село“ получава европейската награда за проект за превенция на наркоманиите. А това е превенция – да върнеш децата към истинските ценности, към човешките отношения, да общуват – те забравят за телефоните си. С европейската награда от 10 000 лева е финансиран проектът през това лято, иначе финансирането е от общината. Мечтата на създателите на проекта е да се изгради национална мрежа от села, които биха се включили.