Ръководствата на държавните висши училища ще се стремят от догодина да увеличават началните размери на основната работна заплата за академичните длъжности от научно-преподавателския състав. За „асистент“ началният размер е 1300 лв., за „главен асистент“ – 1400 лв., за „доцент“ – 1500 лв. и за „професор“ – 1600 лв. Ще се стремят и към повишаване на началните размери на основните работни заплати за длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага само преподавателска дейност – за „преподавател“ – 1260 лв., а за „старши преподавател“ – 1350 лв.
За това се споразумяха Министерство на образованието и науката със Съвета на ректорите, Националния браншов синдикат „Висше образоване и наука“ към КНСБ, Синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“. Целта е да се осигурят възможности за развитието на академичния състав в държавните висши училища, мотивиране на младите научно-преподавателски кадри и създаване на условия за тяхното кариерно израстване. Минималните заплати имат сигнално значение за младите преподаватели.
Системата на висшето образование е силна, когато най-добрите студенти стават преподаватели. Те трябва да бъдат подкрепени. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев след подписването на Споразумението. По думите му във висшите училища първо трябва да се увеличава основната заплата и после допълнителните възнаграждения. Той отбеляза, че висшите училища се ангажират също да възлагат всяка седмица задачи на студентите, за да учат повече, както и да се завиши текущия контрол.
Споразумението предвижда да се регламентира минимална норма преподавателска работа за аудиторна заетост не по-малко от 300 часа годишно, като изключение се допуска при изследователските висши училища, където нормата може да бъде и по-малка. Не може да има преподаватели без норма, не следва да се получава заплата в такива случаи. Това е основание за освобождаване на преподаватели, смята министър Вълчев. По думите му системата на висшите училища трябва да се оптимизира. Има специалности и магистърски програми, които са губещи. Училищата поемат ангажимент да ги намалят, да оптимизират вътрешния си персонал, коментира министър Красимир Вълчев.
Според Споразумението ректорите би трябвало да прекратят трудовите правоотношения с хора, които са над 68-годишна възраст, заемащи академични длъжности, като броят на лицата, заемащи такива длъжности, на възраст 65-68 години, не трябва да надвишава 5% от академичния състав. В Споразумението е заложено намаляване и на числеността на административния персонал в държавните висши училища. Министър Вълчев заяви, че в бюджета за догодина, както и по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, са заложени повече средства за висше образование.