Българското председателство на Съвета на ЕС постави в центъра на европейските дискусии за бъдещето на Европейския съюз темите за повече инвестиции в учителите, приобщаващо образование и ролята на университетите за регионална конкурентоспособност. В рамките на обсъжданията беше подчертана необходимостта от повече средства, но и от повече достъп до европейските програми за финансиране за наука, иновации, образование, мобилност и цифровизация.
България защити позицията, че страните трябва да насърчават и развиват общите европейски ценности, защото те спомагат за социалното включване. Ключово за сплотяването на обществата е осигуряването на равен достъп до качествено приобщаващо образование за всички деца, включително за тези в неравностойно социално-икономическо положение, със специални образователни потребности и с увреждания.
По време на Българското председателство за първи път беше постигнато споразумение на държавите членки за създаване на европейско образователно пространство, чиито основен инструмент ще е програмата „Еразъм+“. Очаква се нейният бюджет да бъде удвоен и тя да обхване 12 милиона европейци в периода 2021-2027 г. Страната ни постави на дневен ред темата за мобилността на младите хора към Югоизточна Европа, което ще спомогне за привличане на повече студенти и учени в българските висши училища и научни институции. Сред най-обсъжданите теми беше възможността за създаване на европейска мрежа от университети, чрез която да се насърчат международните изследвания и иновации.
След 2021 г. ще бъдат въведени електронни студентски карти, които ще осигуряват цялата информация за статуса на учащите. С това ще бъде улеснен процесът на мобилност и ще отпадне необходимостта от пренасяне в чужбина и легализиране на справки за броя семестри, положени изпити, натрупани кредити и др.
Сред големите успехи на Българското председателство е актуализирането на един от централните документи в сектор образование – препоръката за ключовите компетентности за учене през целия живот – дигитални умения, предприемачество, способност за анализиране на информация, медийна грамотност и др. След знаковата конференция „Обучение за създаване: от дигитални ползватели към дигитални създатели“ през април беше приет Софийски призив за действие за развитие на дигиталното образование в Европа. В документа се подчертава, че образователните системи трябва да подготвят младите хора за работа в дигитална среда, а формирането на цифровите умения трябва да става чрез всички учебни програми и от най-ранна възраст.
Започна работа по препоръка на Съвета за насърчаване на езиковото многообразие в Европа, с която се цели всяко европейско дете да говори поне още два езика освен родния си. Това ще създаде предпоставки всички езици на държави–членки да могат да се изучават в образователните системи и така българският също ще може да се изучава като чужд в рамките на целия ЕС. В момента в училищата в страната ни се преподават 25 езика, а лингвистичната подготовка на учениците е на добро ниво. В Европа 84% от младите хора искат да задълбочат знанията си по чужд език, а 77% искат да учат такъв. Наред с работата по тази препоръка през цялото Председателство страната ни популяризира кирилицата като българската азбука.
В първата половина на 2018 г. за два месеца успешно приключиха тристранните преговори по директивата за регулираните професии. Тя предвижда да бъде улеснен достъпът до специализация и натрупване на опит в страната и чужбина за всички професионални сфери най-вече за младите специалисти, които тепърва влизат на пазара на труда. Директивата ще донесе ползи на близо 50 млн. граждани, които упражняват професии с необходима специална квалификация, или за които е защитено използването на определено знание – фармацевти, архитекти, адвокати и др.
Под Българското председателство държавите членки поеха ангажимент да си сътрудничат в обмен на информация за децата, които следват своите родители в свободното им придвижване за работа и образование. Така ще се гарантира равен достъп до качествено образование навсякъде в рамките на ЕС. Инициативата идва, след като българското правителство разработи междуинституционален механизъм за обхват и задържане на деца и ученици в образователната система и го представи на европейско ниво. Интерес към темата проявиха Испания, Португалия, Полша и др., а Германия има готовност да стартира пилотен проект за обмен на информация.
Българското предложение за включване на нова мярка в най-голямата в света научна програма Хоризонт 2020 за улесняване достъпа до готови научни резултати от гражданите и бизнеса беше широко подкрепена от държавите членки. България договори първите общи принципи на следващата Рамкова програма Хоризонт Европа в Заключения на Съвета относно обмен на знание, сред които са принципът на широко включване на нови, както и на по-малки организации от цяла Европа, разширяване на мерките за мобилност и реинтеграция на учените с цел балансиране на разпределението на човешкия капитал в Европа. Беше взето решение да се инвестира в чиста и алтернативна енергия на бъдещето, като ще бъде завършен първият етап на най-мащабния и обхватен международен проект за термоядрен реактор – ITER. България защити успешно и нуждата от създаване на европейска платформа и инвестиции от 1 милиард евро в европейски суперкомпютър. С това гарантира както възможностите за развитие на своите учени и бизнес, така и за запазването на водещото място на Европа в световната наука.
Благодарение на България беше поставено началото на изграждането на Европейския облак за отворена наука. Той цели да помогне на науката, индустрията и публичните власти в ЕС да имат достъп до инфраструктури за данни и публикации от световна класа.
Общо шест стратегически документа в областта на образованието и науката бяха приети по време на Председателство ни на Съвета на ЕС. В София и в Брюксел бяха проведени 35 събития, на които присъстваха над 4 800 делегати и гости. Повече от 200 доброволци студенти, ученици и учители участваха активно в организацията. Българските експерти работиха по над 25 общоевропейски документи, от които бяха окончателно приети 2 препоръки, 1 директива, 1 регламент, 2 общи подхода за бъдещи регламенти.