БНР, „Неделя 150”, 30.08.2015 г.
Цветан Цветков, председател на Сметната палата, Велиана Христова, журналист от в. „Дума“, проф. Емил Хорозов, бивш управител на Фонд „Научни изследвания“
Водеща: Продължаваме с дискусия с участието на Велиана Христова, журналист от в. „Дума“, на проф. Емил Хорозов, който е бивш управител на Фонд „Научни изследвания“, с участието на Цветан Цветков, който оглавява Сметната палата. Поводът е последното заключение на Сметната палата, на нейния одит, който казва, че 190 милиона лева за науката са похарчени без контрол и четирима министри носят вина за провала на Фонд „Научни изследвания“ . Г-н Цветков ще ни разкаже подробно за тази проверка. Преди това нека да направя връзка с участието на госпожа Кунева и със създаването на бюрото за борба с корупцията, за да ви попитам какъв ще бъде приносът на Сметната палата, доколкото се говори, че вие трябва да се подготвите с цяла дирекция, за да е възможно предотвратяването истински на конфликта на интереси и да извършвате тази превенция срещу корупцията на високите етажи.
Цветан Цветков: Добър ден.
Водеща: Добър ден.
Цветан Цветков: Сметната палата е готова да изпълни изискванията на Закона за противодействие на корупцията, когато бъде приет, тъй като Дирекция „Публичен регистър“ тя и в момента функционира, и в момента висшите държавни служители подават декларации за своето финансово и имуществено състояние в нашата дирекция „Публичен регистър“ и те се проверяват по надлежния ред и ако някоя не съответства, тя се огласява. Така че, когато влезе в сила законът и се създаде националното бюро за противодействие на корупцията, дирекция „Публичен регистър“ ще се влее в него и ще продължи да функционира, но с по-разширени правомощия, разбира се.
Водеща: Тоест вашата дирекция ще премине към новата система?
Цветан Цветков: Точно така, да. Изцяло ще премине с наличния щатен състав.
Водеща: А тя с колко човека разполага?
Цветан Цветков: 18 човека.
Водеща: Всички те извършват тази проверка засега на доброволно декларираните?
Цветан Цветков: Точно така. Те проверяват подадените декларации и сравняват информацията в декларациите с информацията в публичните регистри, търговските регистри, имотните регистри, регистъра на КАТ, и съответно констатират несъответствия и нарушения във финансовото и имуществено състояние на лицата, заемащи висши държавни длъжности. Но както съм казал и преди, те нямат разследващи функции и нямат достъп до банкова тайна. Поради това една част от информацията, която обявяват лицата, заемащи висши държавни длъжности, не може да бъде проверена. Като например депозитите в банките, кредитите, които ползват.
Водеща: Средства за образование на децата и други несъответствия.
Цветан Цветков: Да, след като се конструира новият вече орган, който ще се нарича Национално бюро за противодействие на корупцията, надявам се вече и тази информация да бъде обект на контрол.
Водеща: Разследване и след това евентуалното развитие на нещата.
Цветан Цветков: Да, достъп до банкова тайна, което е най-важното. Освен това се декларира много по-голям кръг обстоятелства, разширява се и кръгът на лицата, които ще декларират своето финансово и имуществено състояние. Така че надявам се законът да бъде приет и да започне да функционира това ново бюро.
Водеща: Разширява се друг вид служители, които могат да бъдат разследвани.
Цветан Цветков: Точно така.
Водеща: Директори на болници, ректори на университети.
Цветан Цветков: Да, общински съветници също.
Водеща: Хора, подложени на риск от корупция, както най-общо се казва.
Цветан Цветков: Точно така. Хора, които взимат решението за управлението на публични ресурси: финансови ресурси, държавна собственост, общинска собственост.
Водеща: Сега внимание към това, което представлява вашият одит за Фонд „Научни изследвания“. Нека да кажем от какво беше събудена вашата реакция на вашата институция и каква беше задачата пред нея?
Цветан Цветков: Не специално във Фонд „Научни изследвания“ , ние извършихме одит за изпълнението на Националната стратегия за научни изследвания, а пък Фонд „Научни изследвания“ е основният финансов инструмент, който трябва да осигури постигането на целите на тази стратегия. Нашата цел беше да видим дали системата, която е изградена в Министерството на образованието и науката, позволява ефективно постигане на тези цели. Тъй като действително целта е много амбициозна, българската наука да може да допринесе за развитието на националната икономика като икономика, базирана на иновационните дейности и знанието. Общият извод, който направихме ние, е, че тази система като цялост не функционира достатъчно ефективно поради редица причини. Така че нашият извод е, не че няма контрол по отношение функционирането на Фонд „Научни изследвания“, а че цялата система, включваща и този фонд, и Министерството на образованието и науката, и редица други организации като БАН, научноизследователски организации и т.н., няма координация и не функционира достатъчно ефективно.
Водеща: С колко време разполагаха проверяващите?
Цветан Цветков: Ами не мога да ви кажа. Просто трябва да се провери в одитния доклад, но мисля, че времето е било достатъчно. По-важен е одитираният период, той обхваща периода от 1 август 2011 г. до 31 декември 2014 г. Така че близо три години и половина.
Водеща: Сега ако нямате нищо против, нека привлечем вниманието на нашите събеседници, които действително са запознати с проблемите на Фонд „Научни изследвания“. Най-напред Велиана Христова.
Велиана Христова: Добър ден на всички. Какво да ви кажа, аз следя развитието на този фонд от създаването му през 1990 г., през всичките му трансформации след това. Това, което видяхме в одита на Сметната палата, е ужасяващо. То е ужасяващо, то и наистина има по-широк обхват одитът, докладът, не само фондът, а и всички задължения, които Министерството на образованието и науката има да изпълнява по реализирането на Националната стратегия за научни изследвания. Това, което виждаме, е много страшно, даже аз не съм си представяла, че е в такива размери. Най-общо казано, Законът за насърчаване на научните изследвания е непълен, недостатъчен, недобър. Това го говорихме, когато го приемаха, никой не ни чу. Това е 2003 г. По времето на НДСВ. Освен че този закон е непълен, недостатъчен и неефективен, дори това, което е предписано в него, с поправките му от 2010 г. не се изпълнява. Ако говорим конкретно за Фонд „Научни изследвания“, защото има и други неща извън него, но ако говорим конкретно за него, там има ужасяващи неща. Министър Тодор Танев в последния месец обясняваше как нямало контрол. Ами няма контрол, защото, първо, предвидено е да има Национален съвет за наука и иновации, с който да се съгласуват годишните програми на фонда и който да следи и да контролира неговата дейност. Записано е, че това изобщо не е направено, тоест през този период съветът изобщо не е действал. Беше създаден, след това е замразен. Освен това е трябвало да има съгласуване и с дирекция „Наука“ на Министерството на образованието, няма такова нещо. На дирекцията също е вменено да упражнява контрол върху фонда. Няма такова нещо. След това, най-ужасяващото, всяка година министърът по закон е длъжен да внася в Министерския съвет доклад за състоянието на научните изследвания в страната и за състоянието на фонда. Такъв доклад не само не е внасян през всичките тези години от 2011-а насам, ами представете си, от управителя съответния по някакво време на фонда. Защото първо държа да кажа, че по време на одита, тези три години и половина, както каза г-н Цветков, са се сменили 6 министри, сменили са се 5 управители на фонда, сменили са се 4 председатели на Изпълнителния съвет, 6 директори на дирекция „Наука“ и два правилника са действали, променени за фонда. Искам да ви кажа, че това е кошмарно. Общо взето, Сметната палата казва, че причината е в постоянните смени там. Но не е само в това. Та този доклад, който министърът всяка година е длъжен, забележете, два месеца преди да се внесе бюджетът, за да може да се планира правилно бюджетът за наука, той е длъжен в Министерския съвет да внесе. Нито един министър от тези 6, сегашният още не е отговорен за това, не е внесъл такъв доклад и съответно едно към гьоторе са правени всички бюджети. И най-смешното е, че управителят в съответното време на фонда е обявил конкурс за външен изпълнител на този доклад. Представете си министерството, към което е и фондът, иска да наеме частна фирма или частна организация да направи годишния доклад как работят науката и фондът. Разбирате ли, това е източване на средства за мене и нищо друго. Това е едното. Второ, искам да кажа, да, на целия този фон няма още един основен компонент, няма го правилника за оценяване на научната дейност и на фонда. При тази липса какво оценяваме, какво прави този фонд, кои проекти са изпълнени, част от тях отчетени, някои на етапи? Един хаос и действително едно към гьоторе. И се вижда отношението на държавата към науката през всичките тези три години и половина. Това е кошмар. Един кошмар. Единственото, което аз не одобрявам и не мога да си обясня в този одит, е пълното скриване на източването на фонда през 2012 г. Ние няма да намерим в този тъй подробен одит на 80 страници една буква, един звук, една дума няма за това как през 2012 г. – в края й – бяха абсолютно престъпно източени едни хубави милиони от фонда, от оскъдните му средства, които Дянков много намали.Тези средства бяха източени минимум от 22 фирми, доказано от съда, нито дума. Какви пари, какви фирми, защо са източени, няма предписание да се върнат тези пари в бюджета на фонда, което е задължително. Просто за мен това е едно скриване на най-големия проблем във фонда, от който всъщност започнаха големите скандали във фонда. И това скриване за мен е заради това, че управляваща е същата сила, която беше и тогава.
Водещ: Сега, проф. Хорозов, обикновено се казва, че няма пари за наука и се вини държавата за това. Това е един много ясен, категоричен конфликт в годините. Но какво се случва с плячкосването на тези милиони? Каква е схемата, по която те са похарчени, както се заявява тук, без контрол.
Емил Хорозов: Благодаря ви за поканата и за хубавия въпрос. Най-напред искам да кажа, че е много трудно да се каже дали са малко парите или са много, или са достатъчно, след като не се употребяват правилно. В този си вид сигурно са даже много, щом така се употребяват, значи са много. Трябва сигурно да не се дават пари, за да се научат тези, които управляват фонда, да управляват правилно пари.
Водеща: Това е сериозна ирония.
Емил Хорозов: Да, така е, но това е положението. Как точно се управляват тези пари? Макар че не е моя работа да оценявам изказването на госпожа Христова, само една думичка да кажа, аз съм напълно съгласен с това, което тя каза. Има страшно много проблеми и особено скриване, дали случайно или от липса на информация, има скриване на страшно много нарушения във фонда. Аз не съм съдът в момента, но бих казал, че те по-скоро ми приличат на престъпления, отколкото на нарушения. Например 22-та проекта, за които каза госпожа Христова, Върховният административен съд е решил, че са с нарушения и че трябва да се анулират. Аз не съм чул някой досега да е поискал тези пари обратно. Става въпрос за много, много пари в тези 22 проекта. Най-вероятно са поне за 4-5 милиона в тези 22 проекта. Работата е там, обаче, че аз съм чел доклада, от който започват делата, докато се стигне до Върховния административен съд. Аз съм чел целия одит. Одитът принадлежи на финансовата инспекция на Министерския съвет. Тя е направена много професионално, според мен, и дори бях удивен, че хора, които не им е работа да се занимават с наука, така добре са го направили. Там са дадени толкова много факти, които сочат, че не 22 проекта, а всичките, 100%, казвам го, проектите, които са впрочем около 100, са класирани неясно как, и с нарушения. Причината е следната: първо, 50% са били изхвърлени още без рецензия, просто не са допуснати до рецензент. Аз съм преглеждал някои от тези проекти, които са изхвърлени и няма никаква причина да бъдат изхвърлени. Най-вероятно повечето нямат никаква причина да бъдат, пък и 50%, ако са изхвърлени от рецензирането, това показва, че фондът не е наред, а не учените. Учените, не може с 50% от случаите да сбъркат попълването на документ, защото те са отстранени, защото грешно са си попълнили документите. Тук не са виновни учените, тук е виновен фондът, но, според мен в случая, те са отхвърлени, просто за да се нагласят свои хора. Така, след като са отхвърлени 50%, как да познаем дали тези 50% не са правилните печеливши? По-нататък същата тази комисия от Министерския съвет казва, че много проекти са класирани, имайки по-лоши резултати, по-лоши рецензии, отколкото други – по-малък брой точки. Другите са отхвърлени с многото точки, а с малкото точки са класирани. Ето ви още един източник на неправилно класиране. Как да пресметнем кои трябва да се класират и кои не? Затова казвам – 100% са класирани неправилно. Всичките тези пари трябва да се върнат или да се прегледа отново, просто не знам какво трябва да се направи, но там не точно парите, а тези, които са раздавали парите, те трябва да отговарят. Това са Христо Петров, тогавашният управител и председателят на Изпълнителния съвет г-н Рангел Гюров, който кой знае защо се титулува професор, но той, според мен, не е и доцент. Аз съм проверявал данните, той не е и доцент.
Велиана Христова: Така е.
Водеща: Сега, това толкова нашумяло като протест на учените, като демонстрации, излиза, че просто е отминато ей така.
Емил Хорозов: Отминато е, да, отминато.
Водеща: Може ли да чуем г-н Цветков, дали бихте задълбочили вниманието на вашата проверка върху това, което се случи през 2012 година?
Цветан Цветков: Да. Нека само да уточним, че този одит, който ние извършихме, това е одит на изпълнението, а при одит на изпълнението целта е да се провери дали ефективно и ефикасно функционира една система, в случая Системата за насърчаване и финансиране на научни изследвания. А това, дали при функционирането на тази система са извършвани злоупотреби и разхищения, които вероятно са се случвали при функционирането на Фонд „Научни изследвания“, не е била цел на нашия одит. Това беше извършвано преди това от други контролни органи като Агенцията за държавна и финансова инспекция, която е към Министерство на финансите, и от дирекция„Вътрешен одит“ към Министерство на образованието и науката. Именно оттам са констатирани тези нарушения, тези разхищения на средства, ако можем да ги наречем. Именно констатацията на нашите колеги от другите контролни органи беше един от поводите ние да извършим този одит на изпълнението върху това как функционира системата. И нашата цел беше не само да дадем оценка за нейното функциониране, но да дадем и препоръки. Именно препоръките са нашият инструмент, с който ние искаме да променим ситуацията в тази област в България, в областта на научните изследвания, и само ще посоча някои от тези препоръки. Искаме да се извърши допълнение в Закона за насърчаване на научните изследвания и да има ясна дефиниция на фундаментални и приложни изследвания, тъй като последните сесии, които са правени от Фонд „Научни изследвания“ през 2012 – 2014 година са били фокусирани само върху фундаментални изследвания, а пък за да се постигне целта на стратегията, трябва да се фокусира върху приложните изследвания, които пряко са насочени към развитието на икономиката. Също така, промяна в нормативната уредба, вътрешните правилници, насоките за кандидатстване и т.н., създаване на електронни регистри, както и информационна система за изискванията за конкурсите, управлението вече на конкурсните проекти, да може в режим на реално време да се следи как се изпълнява всеки един отделен проект, и това да се следи от повече заинтересовани лица, така и регистър на научното оборудване, получено от различните бенефициенти по различните проекти, за да може това оборудване да се ползва от максимален брой научноизследователски организации. И на последно място го посочвам, но то също е много важно – дали сме препоръка да се извърши анализ на всички проекти, които се изпълняват, които са стартирали в периода 2007 – 2011 година, когато са стартирали при предишни конкурсни сесии, и да се направи оценка доколкото са ефективни и полезни тези проекти, постигат ли своите резултати. И ако те не постигат своите резултати, да се прекратят или да се спре тяхното финансиране. Така че това е основната цел на нашия одит – да дадем препоръки, за да подобрим системата, и за в бъдеще да не се създават условия и предпоставки за злоупотреби и разхищения.
Велиана Христова: Изобщо не мога да се съглася с такава позиция на г-н Цветков, защото функцията на Сметната палата е да следи какво става с бюджетните пари, с парите на данъкоплатеца. Няма как Сметната палата да не обърне внимание, че там са източени бюджетни пари и те трябва да се върнат на мястото си, защото хората са ги дали за това, и държавата е решила за това. Това – първо. Второ, има едно залитане, което усетих и в неговите думи към това, че науката трябва да бъде пряко свързана с икономиката. Извинете, господа, няма такова нещо. Науката е наука, а пряко свързан с икономиката е другият фонд на икономическото министерство, който е иновационният т.нар. фонд, и аз трябва да кажа, че от цялата тази стратегия за МОН са предвидени 190 милиона, а 355 са предвидени за икономическото министерство. Т.е. прякото насочване към икономиката, там е добре финансирано. Какво става там е друг въпрос. Аз не искам да влизам в другия фонд, защото там е същото. Но, така или иначе, не може да се иска от Фонд „Научни изследвания“ да финансира приложни разработки за икономиката. Това е нонсенс и никъде го няма по света. Това залитане вече ни даде, а след малко ще мога да кажа и как точно става това източване.
Водеща: Но нека да попитаме дали е възможно да се преборите за това, което представлява основната цел – връщане на тези пари в бюджета.
Цветан Цветков: Значи, пак казвам – това не е функция и задача на Сметната палата, има други контролни органи. Например, когато Агенцията за държавна и финансова инспекция констатира такива нарушения и злоупотреба със средства, тя може да състави включително и актове за начети, за да изиска възстановяването на тези средства. Сметната палата само констатира, специално при този одит, как функционира системата. Това е основната ни цел и даваме препоръки за подобряване на системата. Има си други контролни органи, които са си свършили работата и предполагам, че са предоставили материалите от своята ревизионна и специална дейност на компетентните органи, за да продължат и те търсене на отговорност от съответните виновни лица. Но това не е било цел на нашия одит.
Водеща: Велиана, добре е че повдигате въпроса за механизма на източване на тези средства.
Велиана Христова: Механизмът на източване, според мен, започна още от времето някъде след 2000-та година, когато започна подготовката за влизането в Европейския съюз. Тогава, значи, много активно беше казано, че трябва частни инвестиции да се привличат и се започна една работа, която, естествено, побългарена, която как става – фирмите, които кандидатстват, частни фирми, те нямат капацитет за наука, но те набират учени от ВУЗ-овете и от институтите на БАН. Плащат им на частно, те се явяват като реципиенти, получатели на парите, фирмите, без да имат нищо общо с науката. Т.е. това е едно изкривяване, една порочна система, която просто води до източване и до нищо друго. Малко по-нататък, вече при Даниел Вълчев, парите станаха повече, тъй като Тройната коалиция даде едни 60 милиона вече за фонда, и беше предвидила през следващите години да станат 100-милиона 2009 година, но Дянков ги оряза тройно почти, и нищо не остана във фонда, но, значи, там вече малко по-големи пари се даваха на такива фирми. А през 2012 година е масовият случай. Има фирми, регистрирани специално, за да получат парите от този фонд, които не само нямат просто никакъв научен капацитет, мисля, че тази порочна практика трябва да се прекрати с изискване в закона. Не може фирма, която няма научен капацитет да кандидатства там, събирайки, така да се каже, екипи от хора, които получават заплати в това време във ВУЗ-овете си. И по този начин стана източването. Само ще добавя, че управителят на фонда, тогава Христо Петров, в деня, в който министър Сергей Игнатов категорично обеща пред комисията, 19 ноември, мога веднага да ви го кажа, защото на пъпа ми порасна този фонд, 19 ноември 2012 година, в същия този ден, в който министър Игнатов каза на депутатите, че спира всякакви плащания на фонда, в същото това време този управител изплати парите. И те потънаха, както се вижда, в тези не само 22 фирми, и други има още, и така стана източването на фонда. Ако това нещо не се прекрати, просто никакъв фонд не може да съществува. Това са български начини да се грабят пари. Второто нещо, което Сметната палта също не е забелязала – управителят на фонда не може да бъде случайно лице.
Емил Хорозов: И аз така мисля.
Велиана Христова: Той трябва да има компетентност, защото случайно назначените управители имат други интереси, други намерения. Те си назначават, защото целият фонд, съставът му е назначен от управителя. Те си назначават точно такива хора, които ще им изпълнят техните поръчки, техните цели. Управителят на фонда задължително трябва да има компетентност в науката.
Водеща: Проф. Хорозов, за начина на предлагане на псевдонаука чрез тези частни фирми?
Емил Хорозов: Аз най-напред искам отново да се съглася с г-жа Христова, което впрочем не е удивително, аз я познавам много отдавна и знам, че тя пише много компетентно по въпросите за науката. Така е, науката е едно нещо, икономиката е друго нещо, и те не трябва да се смесват, точно както образованието не е икономика. В края на краищата науката си е важна сама по себе си, както и образованието е важно само по себе си. То носи култура – образованието, както и науката, т.е. това носи развитие на цялото общество, не само на икономиката. Икономиката не може…
Водеща: Има ли щастливи изключения в значими проекти, които са намерили място във Фонд „Научни изследвания“?
Емил Хорозов: Има. Разбира се, че има. Има много добри проекти. Аз не мога да кажа, че всичко е боклук, това в никакъв случай не мога да кажа. Но това, че толкова много проекти има, които са получили пари, без да имат общо с науката, и които са класирани с огромни нарушения, това за мен е нещо много страшно.
Водеща: Добре, Сергей Игнатов, Стефан Воденичаров, Николай Милошев, Анелия Клисарова, Румяна Коларова – това са различните имена на българските министри. Как така по тях функционира този порочен кръг от лица, които успяват да източват фонда?
Емил Хорозов: Те са различни тези хора. Например за Сергей Игнатов аз считам, че той си е директно свързан с тях, а за останалите не мисля така. Той директно е свързан. Този, който беше председател на Изпълнителния съвет, лицето Гюров, негов личен приятел. Когато Игнатов е бил ректор, Гюров е бил заместник-ректор. Работили са заедно години наред, много добре се познават. Също така на кого може да му хрумне да назначи Христо Петров за управител? Христо Петров не знае добре български език. Той няма никакъв стаж. Аз имам документация за него. Като бях шеф на фонда, съм проверил. Той е постъпил във фонда на 42-годишна възраст и преди това е имал 5 години стаж, при това не по специалността, както пише там в документацията, която аз имам, и сега мога да представя. Това, което казва г-жа Христова, че не може случайно лице да оглавява фонда, ами, ако прочетете закона, ще видите, че това не може да бъде, ама не може. Управителят на фонда например съставя програмата. Ама, как ще я състави, ако не знае кое е важно? Там пари се разпределят. Ама, как ще прецени управител на кой конкурс какви пари да се дадат. Той представлява фонда. Хубаво, може би чиновник може да представлява фонда в Министерския съвет или на друго място, но как го представлява в международните научни организации – това просто е смешно. Да не говорим, че Христо Петров, български наследник – какво ли чужд език.
Водеща: Какво е положението сега, с това, което следва да извърши настоящият министър Танев?
Емил Хорозов: Според мен трябва да се направи нов закон, не да се поправи старият, старият е непоправим. Трябва да се направи нов закон.
Водеща: Но това изисква време.
Емил Хорозов: Аз ще ви кажа, аз имам готов правилник за фонда. Този правилник за 2 седмици може да се превърне в закон. И ще ви кажа защо работата с фонда е един хубав индикатор какво се върши в цялата държава. Всъщност фондът не е трудно да бъде поправен, трудно е да се поправи средното образование, то е катастрофално, висшето образование и много други места. А фондът може да се поправи много лесно, защото има отработени механизми по целия свят. Аз многократно съм пропагандирал, например австрийския фонд. От него може буквално да се препише законът и всичките правила, това ще отнеме две-три седмици, и евентуално да се поканят австрийски специалисти да помогнат и с това да се приключи. Ама вие ще кажете: защо австрийски, а не други – защото те са много близко до държавата по големина, колкото България, комисиите вероятно би трябвало да бъдат подобни, структурата подобна. Но нищо, може да се вземе израелският фонд, немският фонд, мислите, че има голяма разлика – не, няма, просто на мен ми се стори, че австрийският е много, много подходящ директно да бъде взето всичко от него. Освен това има много информация за него в сайта, аз съм измъкнал цялата информация.
Велиана Христова: 90-те година беше създаден фондът по модела на австрийския, 1990 година.
Емил Хорозов: Но сега няма нищо общо.
Велиана Христова: Сега няма нищо общо, да.
Емил Хорозов: Ето какво пише в австрийския фонд, в потвърждение на това, което каза госпожа Христова. Целта на фонда е да поддържа продължаващото развитие в австрийската наука и фундаменталните изследвания на високо международно ниво. Къде е икономиката? Това съм го прочел от сайта на…, може да отворите и закона. Отворете на израелския фонд, отворете на американския, на немския – няма такива неща, че трябвало някакви предприятия да получават. Предприятията служат за крадене на пари. Ето ви един прекрасен пример. Четири фондации, които всъщност са една, а какво значи, че са една? Те са на един адрес четирите фондации, има един и същи състав от трима души и шефът на четирите фондации е един и същи човек. Е, кажете ми, това четири фондации ли са или е една фондация. Те са получили 3,2 милиона лева, част от тях малко преди този период, който отчита Сметната палата, а по-голямата част след това, всичките с нарушения от страна на финансиращия орган. Тоест Фонд „Научни изследвания“. Нека да не ви казвам всичките нарушения, но поне едно мога да ви кажа. Става въпрос за три проекта, получили 3 милиона и нещо. Един от проектите е получил катастрофално ниски оценки през 2009 година и две години по-късно се финансира по същия конкурс, значи той не е участвал в конкурс дори, защото конкурсът е завършил, 2009 година е завършил конкурсът, а 2011 година му дават 800 хиляди лева, защото рецензиите му там били неправилно написани. Аз съм чел от българската рецензия. Българската рецензия е написана от един изключително компетентен специалист, каквито в България не са чак толкова много по енергетика. Казва се проф. Пламен Цветков, този рецензент е от най-най-високо ниво международно. Той е написал катастрофално ниска рецензия, с много малко точки, с много лошо заключение, след което, за да се дадат все пак тези 800 хиляди, се дава на друг рецензент, който е специалист, по какво е специалист – по отглеждане на кокошки. Ако не ми вярвате, ще ви донеса всичките данни. Това е специалист по оглеждане на кокошки. Той е личен приятел на Рангел Гюров, казва се проф. Байко Байков. Самият Байко Байков е получил точно по същия начин, без да е участвал, тоест участвал е, но не е спечелил, една година по-късно получава и той финансиране. Просто ви казвам какво е. Това всичко е в отчетния период на Сметната палата. Аз лично съм бил викан от Сметната палата и нарушение между другото имаше, то не беше мое, но все едно. Нарушение имаше точно за финансови средства, абсолютно за неправилно изразходвани финансови средства ме викаха.
Водеща: Господин Цветков, вие чухте внимателно наблюденията на нашите гости и разбира се, приключваме, важното е, че го казваме преди началото на септември.
Велиана Христова: Само да кажа, че няма нужда да бъде обявяван нов конкурс. 96 милиона има неразплатени по стари проекти. Какво ще проверява Сметната палата, при положение че тези проекти не са дофинансирани по етапите си? Да се спре конкурсът, да няма нов конкурс по-точно, и да се разчистят сметките с наличните пари. Това може да стане до края на годината.
Водеща: Прощавайте, господин Цветков, дали казаното по някакъв начин ви води към друго решение и към нещо, което да съдейства за разчистване на тези натрупани проблеми?
Цветан Цветков: Да, много интересни неща успяхме да чуем във вашето предаване за функционирането на фонда. Аз ще обсъдя с моите колеги тази информация, тъй като ние следим внимателно в медиите какво излиза, като информация не само за Фонд „Научни изследвания“, но и за различни бюджетни организации, и когато взимаме решение да извършим одит, част от това решение се базира и на информация, която ние получаваме от медиите. Само искам да кажа за заключение, че се надявам, ако бъдат изпълнени тези препоръки към Сметната палата, а те са 21 към министъра на образованието, 4 към директора на фонда и 2 към БАН. Ако бъдат изпълнени тези препоръки се надявам тази среда, в която се изпълнява Националната стратегия за научни изследвания да бъде силно променена и тези средства, които са отделени за научни изследвания, действително да отиват за научни изследвания, а не по такива схеми, каквито тук бяха представени пред вашите слушатели.
Водеща: Благодаря на Цветан Цветков, проф. Хорозов и Велиана Христова и разбира се можем да кажем, че сме в очакване, след като публично се повдигнаха тези въпроси да узнаем следващите стъпки на посочените институции.
БНР, „Неделя 150”, 30.08.2015 г.