На 1 и 2 февруари 2012 г. министър Игнатов участва в Конференция на министрите на научните изследвания и заседанието на Неформалния съвет на министрите по конкурентоспособност (част научни изследвания) в Копенхаген.
Конференцията поставя началото на дебатите по пакета документи за проекта на Европейската комисия за нова програма на Европейския съюз /ЕС/ за наука и иновации „Хоризонт 2020”. Тя бе посветена на политически дискусии между европейските министри, отговарящи за научноизследователската дейност, и ключови международни и европейски партньори. Конференцията бе открита от Мортен Йостергаард, министър на науките, иновациите и висшето образование на Дания и Майра Гейгън-Куин, комисар по научните изследвания и иновациите. Сред основните докладчици бяха и Алън Лешнер, главен изпълнителен директор на Американската асоциация за развитие на науката (AAAS) и изпълнителен директор на списание „Наука“; Райнхард Ф. Й. Хютл, Президент на Германската академия на инженерните науки и Дитер Имбоден, Президент на Научния съвет на Швейцарската Национална научна фондация.
На Конференцията, след въвеждаща пленарна сесия, разговорите бяха организирани в 3 работни семинара по трите основни стълба на програмата:
- Наука на границата на познанието;
- Водеща индустриална инициатива;
- Социални предизвикателства.
Министър Игнатов взе участие в семинара „Науката на границите на познанието” и изрази вижданията на България относно възможностите, които следва да предоставя Европейския научен съвет /ЕНС/. Той сподели, че е необходимо да бъде намерен точният баланс между „млади и утвърдени учени“ и да се гарантира определено ниво на непрекъснатост на предоставяните грантове. Министър Игнатов подкрепи изказването си с конкретни примери за нови и по-гъвкави форми на грантове, както и за предоставяне на възможност грантът за начинаещ учен да прерасне в грант за утвърден учен. Европейският научен съвет вече лансира две нови схеми – грантове за синергия и гратове за доказване на концепция, и те са добре приети. Такава нова форма би могъл да бъде и грантът за млади учени за стартиране на собствен бизнес.
Говорейки за ЕНС като цяло, министър Игнатов запозна участниците в конференцията с мерките на национално ниво, които се предприемат за повишаване на участието ни, а именно:
- повишаване на информираността и разбирането за целите на ЕНС сред българската научна общност;
- насърчаване на научно-изследователската общност да кандидатства за позиции на оценители;
- стимулиране и подкрепа на повече кандидати и проекти за програмите на ЕHC.
Като пример за такава мярка, министър Игнатов посочи българските планове за въвеждане на нови схеми за подпомагане на най-добре оценените, но не финансирани от ЕНС проекти.
Министър Игнатов информира участниците, че по наша покана Научният съвет на ЕНС ще проведе следващата си пленарна сесия в София (25-27 април 2012 г.). „Надяваме се, че ще има огромен ефект за отключване на научноизследователския потенциал на България и ще насърчи талантливите хора да кандидатстват за престижната „марка за върхови постижения”, каза той.
Неформалната среща на Съвета по конкурентоспособност на 2 февруари 2012 г. се съсредоточи върху трите най-важни задачи, които се поставят непрестанно в хода на обсъждането на „Хоризонт 2020”, а именни взаимното допълване с други програми на ЕС и по-конкретно с фондовете за прилагане на Политиката на сближаване, опростяването на правилата за участие в програмата и обвързването на научните изследвания и иновациите.
Неформалният съвет бе председателстван от Мортен Йостергаард, министър на науките, иновациите и висшето образование на Дания. Участие взеха също така и Майра Гейгън-Куин, комисар за научните изследвания и иновациите и Йоханнес Хан, Комисар за регионалната политика.
Министър Игнатов взе участие в дискусиите относно подобряване на взаимодействието на програмата „Хоризонт 2020“ с други програми на ЕС, включително политиката на сближаване и други секторни политики и програми.
„Хоризонт 2020” предлага нов подход за научноизследователски и иновационни дейности. Тя се стреми към ясно разделение между изключителната научна стойност и изграждането на научен капацитет. Следователно, взаимодействието между „Хоризонт 2020”, финансиращ върховата наука и структурните фондове, които ще финансират изграждането на капацитет, ще бъде от решаващо значение за следващия финансов период.
Министър Игнатов изрази мнението, че взаимодействието на двата инструмента ще се нуждаят от нова форма на координация на национално и европейско ниво и оперативен механизъм за паралелно планиране и действие и на двете нива. Този „паралелизъм“ ще бъде ключът към успешното изпълнение на различните инструменти и програми.
Той посочи, че в този много стар дебат за „високи постижения“ в сравнение с „изграждане на научен капацитет“, се появяват две нови думи „условност“ и „допълняемост“. По отношение на „условността“ Комисията вече е посочила, че структурните фондове ще бъдат на разположение за региони с разработени регионални стратегии за интелигентна специализация. Но принципът би могъл да бъдат доуточнен и да се приложи не само по отношение на Структурните фондове, но също така и за другите секторни политики и програми. Като пример, бе изтъкната необходимостта държавите-членки да разполагат с механизъм, който да гарантира, че са запазени средства от Кохезионните фондове за изграждане на регионален капацитет.
Необходимо е по-добро използване на инструменти за регионално и териториално сътрудничество. В тази връзка ние считаме, че все още има възможност в „Хоризонт 2020” за включване на специфичен инструмент за регионите и ние трябва да намерим правилното място на такъв инструмент за гарантиране на регионално сътрудничество. Регионалното измерение е от решаващо значение за иновациите, тъй като те са „функция“ най-вече на регионално ниво.
Що се отнася до „допълняемостта“, страните-членки очакват от Комисията да предостави практически насоки с конкретни примери за взаимнодопълващи се схеми и схеми за финансиране от няколко източника. Необходимо е също така да се проучат възможностите за взаимнодопълващо се финансиране на изследователски инфраструктури, проектите на ЕСНИ, човешки ресурси, схеми за публично-частни партньорства, публично-публичните партньорства и т.н. Министър Игнатов даде за пример механизъм, осигуряващ допълняемостта на отделните инструменти разработването на Национални многогодишни планове за финансиране на научни изследвания и иновации от различни източници. Той подчерта, че това ще допринесе за преодоляване на регионалните различия по един съгласуван начин и ще подкрепя развитието на Европейското изследователско пространство.