Притесненията на учителите са не само за финансовото обезпечаване на дейностите, а и за трудностите при организирането на някои от тях. Всеки е убеден, че промяната е неизбежна и необходима. Но защо тогава е нежелана и предизвиква негодувание? Защото е сложна, изисква усилия, време, ресурси. Това каза Лена Парова – директор на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Ветрен, на Учителския събор в зала „Арена Армеец“.
По време на Събора се изказаха 8 учители и бяха излъчени клипове на БНТ с мненията на други преподаватели. Лена Парова допълни, че най-важното е разделянето на лидерските отговорности – не само да се насърчават учителите, но родителите и обществеността да се чувстват отговорни за успеха на училището. Необходимо е да се научим да си сътрудничим на всяко ниво – да обсъждаме, да анализираме и да действаме заедно, защото само общите действия водят до резултат. Никой няма да ни помогне, ако не го направим всички ние, каза още Лена Парова.
Новият закон буди известен страх и недоверие у мен, защото не е проверен във времето. Това чувство се бори с ентусиазма на пътешественика, който тръгва по нов път, но е и голямо предизвикателство – да намерим по-прогресивен път на развитие на образованието чрез иновации и гъвкавост в учебния процес. Това каза Димитрина Докимова – учител по география и икономика в МГ „Д-р Петър Берон“ във Варна.
Според учителите голямото достойнство на реформата е свободата, която се дава в преподаването, като се залага на експериментално-изследователския подход, децентрализацията и по-голямата автономия на училищата. Така всяко по-динамично училище ще върви напред със собствен ритъм. Същевременно организацията и методиката на образователния процес са разработени така, че да се постигнат еднакви резултати както при учениците с изявени заложби, така и със застрашените от изоставане.
Радвам се, че новият закон отрежда значимо място на предучилищното образование, като от него се очаква да се създадат условия за ранно детско развитие и подготовка на децата за училище. Предучилищното образование е вече водещ етап в ученето през целия живот и това е ново предизвикателство за нас, коментира Николина Ботева, учител в ЦДГ „Радост“ в гр. Севлиево.
В дискусията се включи и Иванка Иванова – начален учител в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Симитли. Според нея важна промяна е насочването на учебните програми към изграждане на умения. Промяната на учебните предмети не е само в заглавието, а и в съдържанието. Красноречив пример за това е въвеждането на предмета „Технологии и предприемачество“ още в І клас. Надяваме се увеличаването на учебните седмици от 32 на 34 в ІV клас да даде възможност за по-спокойна подготовка за външните оценявания и те да се провеждат след приключването на годишния преговор, допълни г-жа Иванова.
Законът е ориентиран към всички нива на образование и към развитие на потенциала на ученика – инициативност, предприемачески дух, усвояване на знания, дава модел за развитие на изчислителни умения и аналитични спосбности за участия в състезания и олимпиади, каза Ангел Ангелов – учител по информационни технологии в СОУ „Сава Доброплодни“ в гр. Шумен.
За това как да се наваксат изгубените позиции на професионалните училища говори Владислав Тодоров – учител в ПТГ „Н. Й. Вапцарв“ – Враца. Според него реформата може да успее само с участие на бизнеса във всички нива на обучение. Необходими са практики за усъвършенстване на професионалните умения и създаване на трудови навици, като може да има морален и материален стимул – например екскурзия до изложения на различни технологии и производства. Фирмите трябва да отпускат стипендии, но не пари, а примерно ваучери за храна, учебници, помагала. Нека и бизнесът участва в оценявнето на произведените кадри по познания и умения, предложи Владислев Тодоров. Според него и държавата трябва да помогне като стимулира бизнеса за работата с учениците от професионалните училища. Да се получи инвестиция в инвестицията или поделянето на инвестицията, обясни Тодоров.
В изказването си Валентин Калчев – координатор на Националната асоциация на ресурсните учители и ресурсен учител в гр. Стара Загора, посочи, че новият закон за първи път въвежда „приобщаващо образование“ като стълб в цялата система на средното образование. Всяко дете в своя училищен живот може да има период, в който се нуждае от допълнителна образователна подкрепа. Законът позволява на училищните екипи да отчетат индивидуалните потребности на децата и учениците и да изградят собствен план за подкрепа. Вече в България има 1500 ресурсни учители, които подпомагат над 15 000 деца и ученици със специални образователни потребности. Сега от нас се очаква ресурсните центрове да се превърнат в регионални центрове за подкрепа на приобщаващото образование и да осигуряват възможност за пълноценната, навременна и гъвкава оценка на променящите се образователни потребности на децата, обясни Валентин Калчев.
Личните си преживявания и спомени за първите си стъпки като учител разказа Стефка Ангелова – младши учител в ОУ “Иван Вазов“ в Смолян. Тя поздрави присъстващите в залата и апелира към младите хора да се впуснат в приключението учителство, защото си заслужава. Който мисли, че днес училището е непривлекателно място – бърка, завърши Стефка Ангелова.