На 24 и 25 май в Париж, Франция се проведе поредната конференция на министрите, отговарящи за висшето образование в държавите членки на Болонския процес. Събитието беше открито от френския министър на висшето образование, научните изследвания и иновациите и заместник-министри на образованието на България и Сърбия – двете държави, които съпредседателстват Болонския процес в първата половина на 2018 година.
Форумът се фокусира върху постигнатия напредък в последните три години, както и върху основните механизми и режим на работа в периода до следващата конференция на министрите през 2020 година. Прието беше Парижкото комюнике на министрите, което очертава няколко основни сфери на интервенция за следващия период – осъществяването на партньорска подкрепа за постигането на поставените цели и прилагане на необходимите реформи, иновации в преподаването и ученето, засилване на връзките между висшето образование и научните изследвания и др. Особено важен момент е стартирането на процедурите за партньорска подкрепа, която взаимно ще си оказват отделните държави с цел реално постигане на заложените цели.
Тазгодишното събитие отбеляза и 20-годишнината от началото на инициативата за изграждане на общо Европейско пространство за висше образование, поставено с подписването на Сорбонската декларация. Специални гости на събитието бяха тогавашните министри на висшето образование в четирите държави, подписали Сорбонската декларация през 1998 г. – Великобритания, Германия, Италия и Франция.
Последните две подготвителни срещи за конференцията на министрите се проведоха по-рано т.г. в София в рамките на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Те имаха за цел да набележат необходимите условия, за да се отключи пълният потенциал на Европейското пространство за висше образование. Постигнато беше съгласие по всички спорни до момента въпроси. Приет беше режимът на работа и съставът на първоначалната координационна група за партньорска подкрепа, в която по изрично настояване на делегатите беше избрана и включена и България. В нея са включени още Австрия, Хърватия, Италия, Европейската комисия, Европейската университетска асоциация и Европейската асоциация на институциите за висше образование. Първата среща на координационната група ще се проведе в началото на месец юни в Брюксел.
Секторът на висшето образование е един от най-важните стълбове за изграждането на Европа. Академичната свобода и почтеност, институционалната автономия и по-широкото участие на студентите в живота на университетите се разглеждат като основа за Европейското пространство за висше образование. В този смисъл конференцията в Париж поставя началото на нов етап в сътрудничеството на всички нива и между всички заинтересовани страни.
По утвърдена традиция от 2009 година насам конференцията на министрите беше съпътствана от паралелно събитие – Форума за Болонска политика, в който участват държави от различни континенти. Тази година свои делегации имаха Канада, Япония, Чили, Куба, Алжир, Египет, Израел, Ирак, Колумбия, Салвадор и др. Прието беше и Изявлението на Форума за Болонска политика, в което се потвърждава ангажиментът за продължаването на успешния междурегионален диалог. Предлага се и създаването на глобална работна група с цел продължаване на диалога за социално приобщаване и утвърждаване ролята на висшето образование.
Болонският процес е инициатива, възникнала в края на 90-те години на XX век, за сравнимост на висшето образование в Европа за осигуряване на ефективна мобилност на кадрите. Основна цел на Болонския процес е създаването на Европейско пространство за висше образование, което е свързано с:
- въвеждане на лесно сравними образователни степени (бакалавър, магистър и доктор);
- въвеждане на системата за образователни кредити (ECTS) като мерни единици за студентската заетост;
- въвеждане на европейски стандарти за качество;
- отстраняване на съществуващите препятствия пред свободното движение на студенти и преподаватели в Европейското пространство за висше образование.
Република България е сред 29-те страни, които на 19 юни 1999 г. подписват в Болоня Съвместната декларация за европейско пространство на висшето образование. Болонският процес има доброволен характер по отношение на присъединяването към него, но след това изпълнението на поетите ангажименти става задължително.
Българската делегация беше ръководена от заместник-министъра на образованието и науката – Деница Сачева. Свои представители имаха преподавателите и студентите –проф. Любен Тотев, председател на Съвета на ректорите на висшите училища, Яна Вангелова, председател на Националното представителство на студентските съвети – НПСС, и Васил Силяновски, заместник-председател на НПСС.
