– Госпожо Кастрева, прекъсва ли се профилираното обучение VIII – XI клас според законопроекта за средно образование?
– В никакъв случай. Напротив, то се диференцира и надгражда. В настоящия проектозакон за предучилищното и училищното образование се предвижда да има първи и втори гимназиален етап. Профилираното обучение ще бъде широко застъпено във втория етап – XI – XII клас. Законът предвижда училищна автономия по отношение разработването на учебни програми за т. нар. разширена подготовка, която е в учебния план за отделните класове. Това означава, че всяко училище може още преди XI – XII клас да избере такава разширена подготовка, която да е стъпало към профилираното обучение. А в тези последни два класа да говорим за специализация, усъвършенстване на знания – т.е. за едно предуниверситетско образование. Положителното в проектозакона е, че има по-широка палитра от профили – освен традиционните има съвсем нови, като икономическо развитие, предприемачество, хардуерни и софтуерни науки. Задължителната подготовка в XI – XII клас е в много по-малък обем – акцентът е върху профилирането.
– Многото учебници няма ли да затруднят пропускливостта на системата? Трябва ли да се усъвършенства системата за тяхното одобряване?
– Наличието на повече от един учебник не предполага различно учебно съдържание, а разнообразие в неговото представяне. Утвърждаването на учебника се базира изцяло на учебната програма. От тази гледна точка не би трябвало да се затруднява пропускливостта в системата. На пръв поглед „лесното“ решение е един учебник, но това е връщане назад. За подобряване на учебниците първо трябва да се усъвършенстват учебните програми. Оттам нататък авторският колектив е този, който в духа на стандарта за учебник трябва да пресъздаде съдържанието на достъпен за учениците език. При изработване на стандарта за учебници може да се помисли за усъвършенстване на процедурата за одобряване на учебниците. Водещи при оценяването да са учените и учителите. Много важен е и подборът на рецензентите.
– Каква е перспективата да има широк спектър от задължителни матуритетни предмети?
– В проектозакона е заложена задължителна матура по български език и литература и втора, която е по избор – по предмет, изучаван като профилиращ във втори гимназиален етап. Тъй като в проектозакона има широк спектър от профили, логично е да има по-голяма възможност за избор на втори задължителен зрелостен изпит. Матурата е вход за висшето училище и тази промяна дава по-големи възможности за пряка кореспонденция между средното и висшето училище. Ако във висшето училище приемът е с изпит по изобразително изкуство или музика, а това са били профилиращи предмети, може да се положи държавен зрелостен изпит по тях.
– Ще има ли образователен стандарт на държавните зрелостни изпити, в който да се казва кое е за тройка и т.н.?
– Такъв стандарт в проектозакона не е заложен. Обемът от учебно съдържание, оценяваните компетентности и форматът на самия изпит ще се извършват по учебно-изпитните програми за държавния зрелостен изпит по съответния предмет. Това, за което може да работи екипът на Министерството след приемането на промените, е да усъвършенства учебно-изпитните програми.
– В чл. 10 на Наредба 3 пише, че критериите за оценяване на учениците се подготвят от оценяващия – т.е. от учителя. Според преподаватели и директори това води до твърде големи разлики в оценките. Ще има ли уеднаквяване на тези критерии?
– Преподаването, ученето и оценяването са неразривно свързани. Оценяването, като част от този процес, регистрира какво знаят и могат учениците. Трябва да се отчете и мотивиращата и окуражаваща функция на оценяването. То трябва да разпознава всеки индивидуален успех на ученика и да следи неговия прогрес. И това не е въпрос на проста аритметика. В учебните програми към всяка тема са изведени очакваните резултати, които трябва да бъдат постигнати, както и новите понятия, които трябва да се усвоят. На базата на това оценяващият може да констатира степента на усвоеното. Тук е и творческата роля на учителя, който освен да предаде своите знания, чрез оценките трябва да мотивира учениците и да следи развитието им. Ако един директор забележи, че оценките са прекалено високи или прекалено ниски по съответен учебен предмет, това е знак за проблем в учебния процес и трябва да се набележат мерки за идентифицирането и преодоляването му.
– Ще стане ли задължително писането на текст в матурата по български език?
– В действащия формат на държавните зрелостни изпити по български е включена задача за съставяне на аргументативен текст върху изучавана литературна творба. На зрелостниците е дадена възможност да избират жанра – есе или интерпретативно съчинение. Статистиката от последните изпитни сесии сочи, че около 30% от зрелостниците не пишат текст. При това положение максималният брой точки, които могат да получат, е 70 от 100 възможни и се оценяват компетентности, които са различни от умението им да създават аргументативен текст. В матурите по другите предмети не е регламентиран задължителният характер на някоя от задачите. Но създаването на текст, така или иначе, е застъпено. По-важен е въпросът за тежестта на точките, които той носи. Това е проблем, по който мислим, защото в крайна сметка матурата трябва комплексно да оценява знания и умения. За тази учебна година няма да има промяна във формата на изпита. Но с предстоящите законодателни промени за нас е важно да мотивираме учениците така, че да се повиши процентът на тези, които да желаят да пишат текст.
– Какви ще бъдат основните функции на Националния инспекторат по образование и как ще се повиши качеството на образованието с неговото създаване?
– Дори и в настоящия Закон за народната просвета има предвидено държавно образователно изискване за инспектиране, което, за съжаление, не можа да се реализира, защото не беше прието. В сегашния проектозакон Националният инспекторат по образование е юридическо лице, второстепенен разпоредител на бюджетни кредити към министър-председателя. Устройството и функциите му се определят с правилник, издаден от министъра на образованието и науката. Националният инспекторат изработва критерии за инспектиране и проверява работата на детски градини и училища. Предписва задължителни мерки за подобряване на качеството на образование. Националният инспекторат е институцията, която осъществява една от най-важните функции – външното оценяване на качеството на образованието. То ще бъде реализирано от инспектори на Националния инспекторат, както и от външни експерти.
Зина СОКОЛОВА
Вестник „АзБуки“, бр. 8, стр. 5, стр. 8.
Снимка: Красимир Свраков