В бордовете на университетите започва да се усеща нуждата от мениджър до ректора или декана. Това заяви вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева по време на дискусията „Научните чудеса на България“, която се проведе в Българската академия на науките. Темата за мениджърите си проправя път и безспорно това е работеща световна практика, която обаче трябва да бъде внимателно помислена преди да бъде прилагана, за да са ясни целите и отговорностите, подчерта тя. Софийският университет вече обяви конкурс за мениджър.
В българското висше образование се счита за „срамно“ да се говори за бизнес, но всъщност то е бизнес със своите особености. И докато деканът или ректорът е много повече уважаван учен заради неговите академични постижения, то именно мениджърът е този, който трябва да поеме административно-стопанската част на управлението, каза Кунева.
Според нея все повече водещ елемент във финансирането трябва да бъде възможността за реализация – както за национална, така и за глобална. Липсват софтуерни специалисти, има излишък от икономисти – така е през последните 15 години и така ще бъде през следващите поне 10. Докато си прехвърляме отговорността между МОН и университетската автономност, се появяват, засега основно в ИТ сектора, множество частни инициативи, които да запълнят празнотата – не с образование, а с обучение, допълни вицепремиерът.
Министър Кунева обяви за важна връзката между бизнеса, науката и образованието. Само така студентите могат да навлязат в същината на работата, да се ориентират и да дадат резултат.
В МОН в момента се работи активно по Програма за подпомагане на младите учени в България, обясни Меглена Кунева. Програмата обезпечава задържането на млади висококвалифицирани специалисти в България, което следва да е основна дългосрочна стратегия и принцип в политиката на страната. Това е нов механизъм за привличане на изявени доктори – изследователи, които да извършват научноизследователска дейност в приоритетните направления на Иновационната стратегия за интелигентна специализация и въвеждане на иновационно докторантско обучение.
Министерството на образованието и науката има споразумение с БАН, на базата на което двете страни обединяват усилията си за изработване на програма за подпомагане на младите учени в България. Министерството осигури необходимото финансиране от 2 млн. лв. Основните цели на участието на млади учени в програмата е да се стимулират научно-изследователските проекти, базиращи се на нови оригинални идеи; да се стимулират разработки с ясно изразена полза за обществото; да се обезпечат необходимите условия и заплащане за младите учени, които да гарантират привлекателност на научноизследователската работа. Стипендиантската програма е изцяло на конкурентен проектен принцип и след успешното провеждане на конкурса се предвижда около 2/3 от младите учени в БАН да получат реален шанс за финансиране.
За поредна година МОН залага на националния конкурс „Млади таланти”, каза още Кунева. Участието в националния конкурс предвижда подготовката на научноизследователски и иновативни проекти в областта на естествените науки, социалните науки, информационни и комуникационни технологии. За участие в Европейското състезание за млади учени ще бъдат поощрявани проекти в областта на храненето. Класиралите се на първите три места участници в националния конкурс получават правото да представят България на Европейския конкурс за млади учени (EUCYS), което е част от инициативите на Европейската общност за насърчаване на научното творчество сред младото поколение. Три проекта получават право на участие в Световното младежко научно изложение EXPO Science Europe 2016 г. Участието на младите хора в подобен формат изяви ни вдъхва увереност, че конкурсът е форум, който ще продължава да привлича младите таланти на България, готови да поемат по пътя на неизвестните предизвикателства, в търсене и изследване на нови идеи във всички научни области.