На 24 и 25 април в София се проведе 60-ата среща на Работната група за развитие на Болонския процес (Bologna Follow-Up Group – BFUG). Това е и втората среща в рамките на българското председателство на Европейския съюз. Събитието се откри от заместник-министърът на образованието и науката г-жа Деница Сачева.
Форумът се фокусира върху основните въпроси, които ще се обсъждат на конференцията на министрите, отговарящи за висшето образование, през месец май 2018 г. в Париж, както и върху основните механизми и режим на работа в периода до следващата конференция на министрите през 2020 година.
Секторът на висшето образование е един от най-важните стълбове за изграждането на Европа. Академичната свобода и почтеност, институционалната автономия и по-голямото участие на студентите в живота на университетите се разглеждат като гръбнака на европейското пространство за висше образование.
Трите важни дейности за бъдещето му са мобилност, включване, иновации. Мобилността е част от културата на младите хора и осигуряването на мобилност означава по-голямо доверие в политиките, които се предлагат.
Втората среща в София на Работната група за развитие на Болонския процес имаше за цел и да набележи необходимите условия за да се отключи пълният потенциал на Европейското пространство за висше образование за осигуряване на всички необходими реформи и напредък по отношение на заложените политики. Постигнато беше съгласие по всички конфликтни въпроси. Приет беше режимът на работа и съставът на първоначалната координационна група за партньорска подкрепа, в която по изрично настояване на делегатите беше избрана и включена и България. Изключително напрегнатите дискусии за подготовка на Комюникето приключиха с приемането на текста, който ще бъде предложен на министрите по време на конференцията им в Париж през май тази година.
Болонският процес е инициатива, възникнала в края на 90-те години на XX век, за сравнимост на висшето образование в Европа за осигуряване на ефективна мобилност на кадрите. Основна цел на Болонския процес е създаването на Европейско пространство за висше образование, което е свързано с:
- въвеждане на лесно сравними образователни степени (бакалавър, магистър и доктор);
- въвеждане на системата за образователни кредити (ECTS) като мерни единици за студентската заетост;
- въвеждане на европейски стандарти за качество;
- отстраняване на съществуващите препятствия пред свободното движение на студенти и преподаватели в Европейското пространство за висше образование.
Република България е сред 29-те страни, които на 19 юни 1999 г. подписват в Болоня Съвместната декларация за европейско пространство на висшето образование. Болонският процес има доброволен характер по отношение на присъединяването към него, но след това изпълнението на поетите ангажименти става задължително.