Добро утро на г-жа Мария Гайдарова, зам.-министър на образованието и науката.
Добро утро.
Да започнем от случая с Габи, който предизвика цялата дискусия за агресията в училище и след който МОН започна да работи по план, който представихте вчера. Гледахте ли разговора /с родителите на 11-годишно починалото момиче от 52 СУ, които обвиняват учителите, че на са казали, че е било ритнато в корема и това не е позволило на лекарите да го спасят/?
Да, разбира се.
Защо не пожелахте да седнете в студиото заедно с родителите на починалото дете?
Аз лично не бях поканена в студиото, а съм тук от 15-20 минути.
Вчера пресаташето на Вашето министерство категорично заяви, че представител на министерството няма да седне на една маса тези родители, затова Ви питам?
Аз нямам нищо против да разговарям с родителите на Габи в момента, в който имаме абсолютна яснота за това какво и как се е случило, резултат от проверки и приключили експертизи. До момента, понеже това не е факт, ние се въздържаме от коментар, защото не бива да взимаме страна в тази трагедия. Достатъчно болезнен е процесът, както за родителите на Габи, така и за учителите, които са преживяли тази травма и стрес.
Ще проверявате ли фактите, които те изнасят, включително и в този документ, който са изпратили до Вас, защото има разминаване в детайлите? А те са важни за това как да постъпваме най-правилно точно в такива моменти, за да гарантираме, че тези, които трябва да спасят едно дете, ще имат пълната информация за всичко, което се е случило, няма да гадаят лекарите и да търсят къде е проблемът.
Ние разглеждаме абсолютно всеки сигнал, който постъпи в Министерството на образованието и науката. Постъпваме изключително сериозно и отговаряме в законоустановения срок. Няма да неглижираме нито един сигнал, но спазваме законите.
По отношение на мерките, които сме предвидили, ще започна от това, че разбира се идеалният вариант би било да няма агресия, но обществото, в което живеем, средата, която изграждаме за нашите деца, динамиката на живота, с технологиите, с кибер игрите…Няма как да изолираме децата и училището да бъде самотен остров, където идеализираме всичко и тези неща не се случват.
Ако погледнем назад във времето, ще видим, че когато аз и Вие сме били ученици, пак е имало някаква форма на агресия – ритали сме се, скубали сме се, блъскали сме се.
Да, и случайно сме падали и сме се наранявали.
Да, аз помня как мажеха коридорите с паркетин, за да не се вдига прах, и какви падания се получаваха. Както се казва, проблемът не е от днес. Сменят се обаче формите. Затова е важно да уточним в случая с Габи няколко неща.
Аз няма да коментирам случая с Габи преди да видим експертизата.
Така, абсолютно сте права, но да уточним няколко неща. Каквито и мерки да се вземат, първата мярка трябва да е вниманието към детайла, към всеки един елемент от една случка, независимо дали е падане или агресия между две деца.
Да, Вие сте прав. Аз имам наблюдения и като директор на училище, била съм и учител. И смея да твърдя, че в образователната система има учители, които са изключително отдадени професионалисти, които работят с нужната грижа и внимание. Трагични инциденти, като този, за съжаление са се случвали и Дай Боже, никога да не се случват повече. Но ние не можем да искаме от един учител да има компетентност на лекар и да може да прецени. Точно за това, когато се насочихме към този пакет от мерки, които взимаме – краткосрочни и дългосрочни на МОН, за да можем да подкрепим учителите да изградим една среда, която да гарантира сигурността на децата. Затова аз искам да благодаря на всички експерти, както на представители на Омбудсмана, така и на МВР, Националното сдружение на общините, Държавната агенция за закрила на детето, социалното министерство…Всички възможни институции изключително отговорно се отнесоха, правихме няколко срещи, работна група работеше. Смятам, че тези изнесени решения на сайта и вече приоритетизирани задачи, с Ваша помощ популяризирани и стимулирани, трябва да бъдат подкрепени, независимо дали аз съм заместник-министър. Трябва да се работи, това е нашият апел.
Сега ще си направим с Вас един малък експеримент, защото неделята ни изненада с нова проява на агресия между ученици. Скандал за момиче завърши със стрелба в училищен двор в Пловдив. В неделя късно вечерта зрелостник е прострелял с газово оръжие свой връстник в главата. По-късно стрелецът е задържан от полицията и вече е с повдигнато обвинение за опит за убийство. Пострадалото момче е без опасност за живота, настанено е в болница. Работи Окръжна прокуратура в Пловдив. Ето един случай, в който матрицата какво казва: в извън учебно време, между двама ученици, от две различни училища – това не е проблем на училището. Директорът на училището, в чийто двор се е разиграло това ще каже ама те не са мои ученици, влезли са в двора извън учебно време, в неделя вечерта. Директорката на училището на едното момче ще каже аз не отговарям какво прави той в неделя вечер, на другото също. В случай като този, например, каква би била реакцията на образователната система?
Именно за такива случаи правим общоинституционални мерки, така че да има взаимодействие между всички институции, които имат отношение за този конкретен случай или за друг с проява на агресия, дали ще е на територия на училище, или на улица, или на по-малко оживено място…
За да уточним, да разбирам ли, че в случая значение има това, че става въпрос за две деца, двама ученици, изолираме онази част от матрицата, която ни казваше „след като не са в училище значи нас не ни интересува“?
Напротив – МОН е регламентирало начин, по който събираме информация за всички такива случаи…
Опитвам се да Ви помогна… Вие или не искате да ме разберете, или се правите, че не ме разбирате…
Кажете кое не разбирам, според Вас. Вие говорите за матрица, аз Ви казвам, че в конкретния случай, когато тече следствие…
Дайте да излезем от следствие и от всичко това… пак казвам как работеше системата до момента, ако това се е случило в училището, всички излизат и казват. В момента, в който това се е случило извън границите на училището или извън учебния процес? Казват: ние не се занимаваме. Да разбирам ли в случая, че с всичко това, което приемате, Вие поставяте ученика в центъра на това нещо, независимо дали той е извън учебното време, в учебното време… Това Ви питам?
Простете, но Вие ме прекъсвате. Аз това искам да обясня, че с тази връзка, която правим между различните институции ние съумяваме да обменяме информация, да работим заедно за всеки конкретен случай. И мерките, които сме предвидили точно това планират – как да си взаимодействаме и как да подпомогнем училището, защото наистина матрицата действа така. Когато детето в този ден не е на училище, информацията се получава в случая от медиите. Директорът е научил от медиите, защото това не е се е случило на територията на училището. Това не означава, че няма да има последващи решения. Това не означава, че няма етични норми, които трябва да се спазват, че няма да се разгледа това поведение. Тук вече педагогическият съвет е едната страна, МВР е другата страна и те трябва да си взаимодействат. Родителите, детска педагогическа стая и всички останали институции. Когато тази връзка я няма и всеки работи само на своята територия, със своите правилници, се случва и това разминаване, на което ставаме свидетели.
Т.е. целта ви е да изчистите цялото това разминаване, така че работата да бъде комплексно синхронизирана?
Да, синхронизирана, всеобхватна, комплексна и в подкрепа на сигурността на децата.
И ако приемем… пак ще изходим от този случай без да го коментираме конкретно… Така, както се твърди става въпрос за съвсем нормален човешки конфликт заради момиче.
Факт.
Този факт обаче можем да го мултиплицираме дори не във всяко училище, а във всеки клас поотделно.
Така е.
Как този факт трябва да се прихване достатъчно навреме, че между две деца съществува такъв конфликт, така че той да бъде решен преди да се стигне до ръкопашната хватка.
С превенция. Превенция на агресията. С квалификация на учителите, адекватна и професионална, така че те да имат тези умения да разбират кога децата имат този конфликт и по невербални признаци, а не само вербални, когато те се случат. От друга страна наличие на педагогически съветници или психолози, които биха могли да бъдат на разположение на всяко едно дете, да има изградено доверие, в което да включим и родителите като комуникация, защото много от нещата, които се случват в семейството влияят и на формата на взаимоотношения в училището. Това също е статистика, която е международна. В няколко посоки трябва да се работи по отношение на изграждане на културата на общуване – как да научим децата си да се изслушват, да разбират различния, да умеят да изразяват своята позиция, да умеят да дискутират – това са умения, това не са знания. Това са социални умения, които до момента не са били в пряк фокус в учебния процес. Ние, с една от мерките, с извънкласните дейности, с подобряване на спортна база, с взаимодействие с всички останали институции се стремим да направим и това. Да влязат и неправителствени организации, други експерти, които да подпомагат учителите и тези процеси на изграждане точно на този вид социални умения, които ще помогнат на учениците в случая или на подрастващите или на тийнейджърите, защото всяко дете в своята си възраст има конкретен проблем.
Естествено.
Вие сте два месеца заместник-министър, преди това имате богат опит като учител и директор. Сблъсквала ли сте се в тази част от живота си – с конфликт между две момчета за момиче?
Сблъсквала съм се с много конфликти.
Какво им казвате конкретно? Какво казвате на тези две момчета?
Разговаряме, изслушвам ги. Помагам да преосмислят позицията си, начина си на общуване. За мен културата на общуване е в основата. Популяризирането на добрите практики също е много важно, защото ако те са обградени от едно позитивно общество, с добри послания, те ще виждат и начини за решаване по добрия и приет начин за всеки конфликт. Ще се научат да споделят и да търсят съвет от по-зрял човек, дали ще е приятел, дали ще е родител, психолог, учител – няма значение. Някой, който е близо до тях, на когото те имат доверие.
Госпожо Гайдарова, Вие какво сте преподавала?
Математика. Информационни технологии също.
Моята учителка по математика разбираше, че няма да станем математици. И част от часовете използваше, за да ни разказва за нещата от живота. Но като че ли на учителите в онова време им беше по-лесно. Защото как може да се компенсира това, че децата, които днес отиват в училище най-често не са прочели „Пипи дългото чорапче“, „Приключенията на Лукчо“ и точно тези модели, за които Вие говорите те всъщност ги нямат като някакъв модел на опитност.
Затова сме заедно тук, за да ги насочим да прочетат тези книги. Да ги мотивираме да го направят. Чрез съвременни методи на преподаване може да се изградят и тези социални умения, за които говорихме без да се губи време за преподаване на знания. Например, проектно- ориентиран подход, екипна работа. Това са техники, организирайки по този начин учебната среда и учебния час се дава една подкрепа на децата да общуват, да се изслушват, да определят лидерите помежду си, да презентират себе си, да имат това самочувствие, а също изгражда и доверието. Така че има начини в съвременното образование, въпреки наличието на много техника и високотехнологично общество около нас, което някак си изяжда времето за книгата и за тихите занимания, това може да се случи в учебния час и в училище. Медиите тук също много помагат с всички добри практики и инициативи, в частност и БНТ с кампанията „Най-добрия учител, когото познавам“, последната инициатива. Или как да пресичаме пътя безопасно, „Стоп на агресията“. Можем добре да си партнираме с всички останали институции, за да помагаме на децата си да се изграждат като личности и да намират успешните модели и да не изпадат в такива крайни агресивни състояния.
Все по-трудно намирате учители по физическо, за да може тези часове да се използват за изграждане на т.нар. групови умения чрез колективните спортове…
Спортът безспорно е едно от важните условия за развитието на умения както емоционално, така и физически. Аз настоятелно повтарям, че това може да се прави във всеки един учебен час. За липсата на учители – това е една много друга голяма тема защо има отлив и нежелание младите хора да стават учители, защо има недостиг по определени предмети – това също е факт в системата.
Това е голяма тема, която аз лично не знам как може да бъде решена, вече просто не си струва да бъде коментирана.
Ние трябва да я коментираме, защото анализът е първата стъпка за взимане на адекватни решения.
Но те колко анализи са правени през всичките тези години…
Всеки анализ трябва да води до конкретни стъпки, преди да се реализират да се анализират – вече на политическо ниво да носят нужния резонанс в системата.
Благодаря Ви за този разговор.