Интервю на заместник-министърът на образованието и науката Мария Гайдарова за предаването „Преди всички“ в програма „Хоризонт“ на БНР
Водещ: Министерството на образованието и науката инициира разговори и активен диалог между институциите за създаване на механизъм за превенция на агресията в училище. Ръководството на министерството имаше срещу с представители на Министерство на здравеопазването, на труда и социалната политика, правосъдието, с Агенцията за социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето, по-рано и с Националното сдружение на общините. Институцията на омбудсмана също е включена в този диалог, конкретни мерки съща са на масата, за да се види какво точно да се прави. Знаете, цялата тази активност е провокирана от трагичния случай в столичното 52-ро училище, където четвъртокласничка почина след удар от свой съученик. Наш събеседник е заместник-министърът на образованието и науката с ресор средно образование Мария Гайдарова. Здравейте.
– Здравейте.
– Чухме преди малко от Офелия Кънева, че поне от страна на Държавната агенция за закрила на детето, са приети с одобрение много от мерките, които предлагате. Има нагласа за конкретни и бързи действия оттук нататък. Вероятно от някъде са дошли критики и корекции, но най-важният въпрос е след тези разговори какво правим конкретно?
– Министерството на образованието и науката инициира тези разговори и сме конструктивни към всички предложения, защото сме наясно със ситуацията. Знаем всички, че има недостиг на лекари, медицински сестри, фелдшери, така че няма как да се насити системата с този вид кадри, дори да бъде осигурено необходимото финансиране. Затова трябва да бъдем гъвкави и да започнем да изграждаме, в една посока – разширяване на координационния механизъм за взаимодействие между институциите при работа с деца, които са жертви или в риск от насилие. Нашата цел е да договорим съвместни и конкретни действия в посока превенция на насилието в училище. Защото грижата и решението как да се действа при инцидент с дете, когато например няма оплаквания, трябва да се вземе от компетентно медицинско лице, а не от учителите. Те нямат тези компетентности. Разбира се, тук има друга идея – акцентираме върху нуждата от допълнителна квалификация на преподавателите и възможността за осигуряване на специализирани курсове за оказване на първа помощ при инциденти. Но, важното е, че вече има сформирана работна група за редакция на държавния образователен стандарт за приобщаващо образование. Там ще бъдат включени три или четири варианта за действие, от които всяко училище ще може да избере в случай на инцидент с дете.
– Стигнахте ли до идея, решение, как да се осигури лекар и психолог във всяко училище, не само откъм осигуряването на специалисти, но и финансово?
– Статистиката в момента показва, че около 6 % от броя на училищата в страната са с неосигурено медицинско обслужване. Във всяко друго училище има лекари – на пълен или непълен щат, по същия начин медицински сестри, фелдшери, има и 370 училища с амбулатория за първа медицинска помощ. Но пак повтарям – има недостиг на кадри и ние няма как да осигурим лекари и медицински сестри във всяко училище, което би било идеалният вариант.
– С психолозите как стои въпросът?
– С психолозите въпросът стои аналогично. Имаме психолози и педагогически съветници, но не са достатъчно. Но никоя институция не може сама да реши проблема с агресията или ситуациите, които могат да възникнат. Ние трябва да имаме оперативен план – в случай, че има такава ситуация, как училището да реагира и всички да бъдат запознати с него.
– Кой ще се наеме да изготви тази инструкция, този оперативен план, стъпка по стъпка какво се прави в случай на агресия?
– Министерството на образованието и науката е инициатор заедно с всички институции да разработим тази част от координационния механизъм, която е свързана с превенцията на насилието в училище.
– В какви срокове ще стане това?
– В максимално кратки срокове. Това ще стане в координация с всички останали институции, с Националното сдружение на общините. Впрочем кметовете периодично поставят въпроса за стандарта за обслужване от един медицински специалист. Той в момента е 800 деца и определено не работи за малките населени места.
– То не става въпрос само за намесата на медицинския специалист. Да кажем, ако две деца в класната стая влязат в конфликт, какво има право да направи учителят, какво трябва да направи и как да стигне до разрешаване на ситуацията. Има една друга идея, която излезе в публичното пространство, и е важно да чуем как са реагирали вашите събеседници на нея. Това е задължението да има глоби за родители, които не сътрудничат за намаляване на агресията в училище. Беше ли одобрено това на срещите ви?
– Ние имаме голям брой конкретни идеи. Искаме обаче да чуем мнението на всяка една институция и да видим кои от тях са работещи, преди да ги оповестим публично.
– Тоест, по тази идея още не е постигнат синхрон?
– Не, има много паралелни идеи, но искаме да ги съгласуваме и да чуем мнението как може да бъде направено.
– Мнението само на институциите или и мнението на гражданите ви е важно, защото ако този дебат бъде изнесен с всички детайли в общественото пространство, може да се получат полезни мнения.
– Разбира се, аз с това започнах, че ние сме конструктивни към всички предложения. И тук е огромната роля на медиите, които са ни партньори в тази посока. Чуваме всички, които имат конкретни идеи.
– Оттук нататък какво следва? Още срещи, още мерки, които са разписани, как планирате да продължите по тази тема?
– Ние вече имаме конкретните мерки, в момента сме на фаза обсъждане как те да се случат ефективно в училище, т.е. да бъдат подкрепени и учителите, и родителите, и да сме конкретни в резултатите, дай Боже. Не искам да се ангажирам със срокове, но правим всичко възможно във възможно най-кратък срок това да се случи.