Г-н Заместник-министър, до дни МОН ще предложи на МС обновен вариант на Стратегията за развитие на научните изследвания. Каква е целта?
Целта е да предложим визия и конкретен план за това как България ще увеличи дела от брутния вътрешен продукт за научни изследвания и внедрявания. Важно е да подчертая, че евентуалното неприемане на тази стратегия няма да позволи да използваме средствата по ос 1 от Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (частта за наука), в която има сериозна сума, предвидена за създаване на центрове за върхови постижения и на центрове за компетентности.
Една от целите на екипа на МОН е разходите за научноизследователска дейност спрямо БВП на страната да скочат на 1.5 през 2020 г. Ще помогне ли Стратегията за постигането на тази цел?
Нека уточня, 1.5% от БВП са не само средствата от държавния бюджет. Не бива да забравяме и инвестициите от бизнеса, който също влага в научни изследвания и иновации. В плана за изпълнение на Стратегията ясно е разписано как ще се постигне тази цел и са посочени конкретни суми както за фундаментални изследвания чрез Фонд „Научни изследвания“, така и от други източници.
За пример ще дадем опита на Полша за подобряване на участието в програмата на ЕС „Хоризонт 2020″, един сериозен източник на пари за наука. Поляците са решили, че изследователски институции, които имат намерение да участват като координатор на проект в консорциум, ще получат субсидия в размер до 30 000 полски злоти (приблизително 7000 евро). Парите са предназначени за дейности по подготовката на проектните предложения и за покриване на консултантските услуги в писането на проекта и в организирането на консорциума.
За да активираме българските учени за участие в европейските програми, предвижда ли се национално финансиране на високо оценени проекти, на които обаче не е достигнало малко, за да се класират за европейски средства?
За т.нар. тиминг проекти (проекти за сътрудничество), в които участват и водещи европейски организации, се предвижда национално съфинансиране. Към момента България има два тиминг проекта, които успешно приключиха първата фаза. При успешна втора фаза на изпълнение те ще бъдат съфинансирани и от страна на българската държава.
Сметната палата обаче отчете, че твърде „плахо“ пристъпваме към участие в „Хоризонт 2020″. Какво ще предприеме МОН?
Програмата стартира през 2014 г, така че одитната проверка (докладът обхваша периода 1 януари 2013 до 31 декември 2015), покрива само първата година от „Хоризонт 2020″. За тези 12 месеца ние вече участваме в 91 проекта. В 10 от тях сме координатори. Това не е лош показател за една сравнително малка страна. Представете си, малка България координира проекти с участието на учени от Великобритания, Германия, Франция – една нетривиална картина.
Имаме малко изоставане в усвояването на средства през първата година на „Хоризонт 2020″, но в сравнение със същия период на 7. Рамкова програма стоим по-добре. Но мисля, че е най-добре да сравняваме резутатите в края на действието на програмите.
За това, че не сме сред изоставащите, говори и фактът, че само преди три месеца Европейската комисия обяви малък брой проекти, които са изключително успешни и с които ЕК се гордее. Сред тях е проектът, ръководен от проф. Галя Ангелова от Института по информационни и комуникационни технологии – БАН, посветен на научни изчисления в полза на иновациите. Държави като Румъния и Италия нямат проекти в този списък. Само в Института по информационни и комуникационни технологии има 5 проекта по „Хоризонт 2020″, които са или в процес на договаряне, или са сключени след 31 декември 2015 г. Затова усещането ми е, че българските учени ще наваксат и България все по-осезаемо ще присъства в „Хоризонт 2020″. Впрочем и към момента не сме на последно място в ЕС. Включително и по параметъра „плах инвеститор“ след нас са Хърватска, Румъния и Латвия.
Но не сме и удовлетворени от четвъртото място отзад напред. Затова трябва да си извадим поуки от одитния доклад. Той фиксира важни проблеми на българската научна общност и дава насоки за преодоляването им.
Така например само за обхванатия от доклада период са се сменили шестима министри на образованието и науката и седем директори на дирекция „Наука“. За да работи целенасочено научната общност, трябва да има натрупване на експертиза. За да се използва правилно и ефективно научният потенциал на България, който е сериозен, трябва да има непрекъснатост и последователност в усилията и политиките. Това е и основна цел на новото ръководството на МОН.
Затова, отново ще подчертая, е изключително важно новата научна стратегия и разписаният план за действие да бъдат одобрени от МС и от НС.
В одитния доклад се прави констатация, че добре се справяме с писането на стратегии и планове, но… това сякаш не влияе на успеваемостта?
Но на нея влияе качеството на административния капацитет на научните организации в България. Истината е, че имаме научни организации, които координират важни международни проекти. Само че тези организации са едва петнайсетина процента от всички. Как ще се увеличи броят им? В момента, в който сегашното ръководство на МОН поставя ударението върху качеството на научния продукт и това качество се отрази върху финансирането на университетите, надяваме се и върху институтите на БАН – нещо, което още не е направено, но е важно да се направи, тогава българските учени ще почувстват подкрепата на българската държава за полаганите от тях усилия.
Констатациите на Сметната палата са коректни. Дават се точни насоки на усилията, които трябва да бъдат направени, за да се подобрят нещата. Едно такова усилие е създаването на добра и работеща стратегия. Само че тя е необходимо, но недостатъчно условие за бъдещ успех. Трябва много усилено да работим, за да заемем полагащото ни се място в европейската наука.
Интересът към участието в европейските програми зависи и от заплащането. Само че нашите изследователи получават в пъти по-малко от западните си колеги за една и съща работа.
За съжаление, е договорено финансирането на учените да зависи от основната заплата в съответната научна организация, в която те работят. Затова и заплащането на българските изследователи в „Хоризонт 2020″ изостава значително и не отразява реалния им принос.
Какви са пътищата за възможна промяна? Чехия и Словения например са договорили по-благоприятно заплащане въз основа на двустранни преговори с ЕК. В Полша са избрали друг подход – държавата дофинансира успешно представящите се учени. България също трябва да защити интересите на своите учени.
Ще има ли екип, който да помага на учените да пишат успешни проекти?
Въпросът е изключително важен. В успешно представящите се държави в европейските програми – мога да цитирам Обединеното кралство, Франция, Германия, съществуват сериозни екипи, които съветват водещите учени как да пишат проекти, как да запазват правата върху научния продукт. И на това, но не само на това, се дължи и конкурентоспособността на тези държави в европейските програми.
Ние трябва да повишим капацитета на дирекция „Наука“ в МОН. Бързам да уточня, че дирекцията е в състояние да се справи с проблемите и получава пълно съдействие от ръководството на МОН. Организираме и информационни дни в цялата страна за представяне както на европейските програми, така и на Оперативната програма „Наука и образование за интели гентен растеж“. И към момента тече усилена кампания в цялата страна. Разясняват се целите на Стратегията, дискутират се основните насоки за кандидатстване по ос 1 на Оперативната програма. Търсят се инструменти, които да стимулират участието на нашите изследователи в нея.
В тази насока е и желанието на наш колега, български учен, който е работил в Университета в Рединг (Великобритания). Той е автор на изключително успешен проект по „Мария Кюри“ и желае да консултира на доброволни начала българските си колеги. С него се договорихме да организираме специален семинар, на който той да сподели своя опит по конкретната работа по документацията на проектите.
Предстои да преодолеем и някои недостатъци в работата и в организацията на научните дейности. Тепърва се учим да поощряваме добрите, включително и чрез диференцирано заплащане. Научните организации трябва много критично да направят преглед на дейността си. Да оптимизират структурата си и направленията, по които работят.
Според мен научните институции все още не са оценили смисъла на направените рефор ми. Като автономни организации, в правомощията им е да изградят звено, което да помага на учените да пишат печелещи проекти. Пример за това са някои институти на БАН, които вече са изградили собствено специализирано звено от максимум двама-трима души и печелят проекти.
„Хоризонт 2020″ е програма за отличници и ако искаме да печелим повече проекти, трябва да се реформираме както организационно, така и финансово. Трябва непрекъс нато да подобряваме и изследователската инфраструктура, а наличната да я натоварваме максимално.
Проф. Иван Димов е един от първите български учени, спечелили проект за създаване на център за върхови постижения. Международен оценител е на проекти на НАТО. Бил е директор на Института по информационни и комуникационни технологии -БАН, и председател на Научния съвет.
Лектор е в Университета в Рединг – Великобритания, School of Systems Engineering, ACET Center. Автор е на две монографии в Elsevier (2006) и World Scientific (2009) и на стотици научни статии.
Източник : в. Азбуки – стр. 17, 19
Интервю на Татяна Дикова