Г-н заместник-министър, на какъв етап е изпълнението на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж „?
Ако трябва да обобщя отговора с едно изречение – етап на подем, който благодарение на активната работа през последните 5 месеца, когато новият екип започна да работи по програмата, успяхме да наваксаме същественото изоставане, което заварихме. Програмата е подписана и е станала факт през февруари 2015 г. В края на март 2016 г. нямаше никакво движение по основните дейности, които трябваше да се изпълняват. Работния план, който направихме още първите седмици, изпълнихме със съвсем малки отклонения. Причината за тях е, че предоставихме по-дълго време на потенциалните бенeфициенти да имат възможност да обсъждат и коментират насоките за кандидатстване по ос 1. Нека припомня, че става дума за оста „Научни из следвания и технологично развитие“, която е и най-сериозната част от Оперативната програма с оглед голямата обществена значимост на средствата, които ще бъдат договорени, и важността на изпълнението на проектите – създаване на центрове за върхови постижения и на центрове за компетентност.
Малко конкретика за изпълнението на програмата?
Най-важната задача, която трябваше да свършим по приоритетна ос 1, бе да финализираме насоките за кандидатстване. Те вече са факт и са публикувани в крайния си вариант на 22 август. Преди да стигнем до този етап, проведохме срещи с ректорите на всички висши училища, с институтите на БАН, за да добием представа за инвестиционните им намерения и да обсъдим къде е възможно коалиране и партньорство, а не противопоставяне на концепции и идеи. Разбира се, в крайна сметка, това е конкурс. Фирмата, която ще бъде избрана за международен оценител, ще прецени кои проектни предложения са с най-високи качества. Оттук нататък след публикуване на насоките за кандидатстване бенeфициентите имат на разположение 5 месеца, за да подготвят проектните предложения. Този срок е сред добрите новини. Първо начално бяха предвидени 4 месеца. Успяхме да договорим с Европейската комисия още един допълнителен месец, защото става дума за тежки проектни предложения, със сложна техническа част и технически обосновки. Както вече споменах, от изключителна важност са оценките на проектите. Предстои да се пусне обществена поръчка за международна фирма-оценител на проектите. Причината е не в това, че нямаме експерти. Но логиката подсказва, че всеки един навярно ще участва под някаква форма в консорциумите, които ще подадат проектни предложения. А това ще породи конфликт на интереси. Крайният срок за подаване на проектните предложения е 23 януари 2017 г. Три месеца е срокът за оценка на проектите и се надявам през пролетта на следващата година да бъдат подписани договорите. Това означава, че един значителен ресурс от Оперативната програма ще бъде договорен. По този начин формално също ще покажем, че планът за разходване на средства е активен и опасността да губим средства по програмата, е преодоляна. През септември пред стои масирана кампания в 5 точки в цялата страна за бенeфициентите по оперативна ос 1 – условно казано по две точки, съответно в Южна и в Северна България и в София. На тези информационни кампании експерти от Главна дирекция „Структурни фондове и европейски програми“ ще отговарят на конкретни въпроси за подготовката на проектните предложения. На ос 1 ще бъде посветено и поредното заседание на Комитета по наблюдение на Оперативната програма. То ще се състои през октомври т.г. Надявам се на него да представим операциите, свързани с изграждането и на регионалната и уникална научна инфраструктура. Това са 20 по-малки центъра, които ще бъдат договаряни, след като се сключат договорите с консорциумите, които ще изпълняват проектите за изграждане на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност. Що се отнася до ос 2 и ос 3 на програма та, немалко операции са одобрени на предишни заседания на Комитета по наблюдение. Министерството на образованието и науката е бенефициент по част от проектите. Активно се координират дейностите и изпълнението им. Според мен няма повод за тревоги.
Наваксваме ли закъснението с програмата „Твоят час“?
Обществената нагла са бе тя да стартира през пролетта на 2016 г, по време на втория учебен срок. И това бе част от проблема, който заварихме – невъзможността „Твоят час“ да започне в прогнозните срокове. Затова в новата работна програма изрично акцентирахме върху усилията това да се случи през септември, с началото на новата учебна година. Ангажиментът е спазен.
Как върви изпълнението на приоритетна ос 3 с двата инвестиционни приоритета „Активно приобщаване“ и „Социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности“?
Няма да оставя без коментар казуса по процедурата за набиране на проектни предложения за интеграция на ромски деца в детските градини. Успяхме да хванем навреме проблема,свързан с участието на няколко неправителствени организации. Оказа се, че техният опит е по-малък от година от датата на регистриране. Регистрацията им е на един и същи адрес, съвпадат и учредителите. Това създаде съмнения за изкуствени условия при кандидатстване. Затова бе назначена проверка и в момента финализираме резултатите от нея. Важното е, че навреме хванахме този пропуск и успяхме да реагираме адекватно.
Изводът?
Определено, когато кандидатства даден консорциум, трябва да се оценява и общият му капацитет, и този на отделните участници в него. В конкретния случай, общините и детските градини , които бяха ангажирани в проекта, са институции, които имат и история, и капацитет. Но същественият въпрос бе свързан с неправителствените организации, които ще изпълняват проектите. В случая се оказа, че тези неправителствени организации нямат доказан такъв опит. Това е пропуск на оценителната комисия. Взимаме си поука от допуснатите грешки, за да няма в бъдеще подобни пропуски.
Колко договора са сключени към момента?
Само по инвестиционен приоритет 2 на приоритетна ос 3 – „Социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности“, сключените договори са 80. Вече подписваме и заявки за авансови плащания.
А размерът на разплатените средства по цялата Оперативна програма до този момент?
Това е един от проблемите, които заварихме. Засега се движим около 0.7%. Основната ни задача е с активизирането на проектната работа да започне и договарянето, а това означава на последващ етап – и разплатените средства. Засега изоставаме по показател реално разплатени средства. Но с мерките, които сме взели, съм убеден, че ще преодолеем изоставането.
При обсъждането на въпроса дали въобще България да има оперативна програма за наука и образование , се изказаха опасения, че МОН не притежава административния капацитет, за да управлява програмата. Към момента как стоят нещата?
Именно проблемът с административния капацитет в управлението на програмата бе и една от причините министър Меглена Кунева да ме покани и назначи за ресорен заместник-министър. Близо 6 месеца новият екип работи по Оперативната програма, чрез която изграждаме система от компоненти, които до един са важни и чиито проблеми няма как да бъдат разрешени в рамките на един месец – като започнем от детската градина , преминем през училището, университета и стигнем до БАН и Селскостопанската академия. ОПНОИР е изключително сложна за изпълнение, защото изцяло е свързана с човешкия фактор. Практиката ми на ръководител на големи и важни национални и международни проекти показва, че добрите намерения няма да дадат добър резултат, ако приключат с края на донорската помощ. За пример ще дам изграждането на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност, където препоръчвам на консорциумите, които разработват проектните си предложения, да обсъдят и включат в тях и план за устойчивост. Няма нищо по-лошо от това да се изхарчат значителни средства и след като приключи срокът на подпомагане, центровете да изчезнат.
Има ли план как да се популяризират и мултиплицират добрите практики, резултат от изпълнението на оперативната програма?
Хубав въпрос. Разбира се, първо трябва да стигнем до добрите практики и резултати, което вярвам, че ще се случи. С помощта на специалисти, които работят в екипите, ще се поддържа комуникация и открит диалог с институциите и обществото. Предвидили сме информационни кампании, популяризиране на резултатите чрез медиите. Подходът ни е да не си „заравяме главата в пясъка“. Ще има грешки, никой не е застрахован от тях, когато работи, но трябва да се научим да се учим от тях. Очевидна бе грешката, допусната по отношение на обществена поръчка за рекламиране на Oперативната програма. Тя показа, че управлението във всички компоненти на програмата се нуждае от особено внимание. Не звучи оправдателно допускането на грешки по незнание, по недоглеждане, защото това влияе отрицателно върху постигнатото.
И в заключение, как се изпълнява една подобна уникална програма?
Много трудно. За съжаление, или за радост, няма как да използваме copy – paste. Не само в България за първи път се изпълнява подобна оперативна програма. Практиката и опитът въобще в ЕС са скромни. Има модели, които могат да се ползват. Но те са се създали главно на базата на много силни научни звена и сериозен бизнес, който традиционно си общува с науката, не само в рамките на оперативни програми. В Германия, Швеция, Финландия има много силни центрове за върхови постижения и ние ще черпим опит от тях. Но моят опит показва, че е добре да се черпят добри практики, но не е добре изкуствено да ги привнасяме като модел. Всяка държава има своя специфика и програмата трябва да се моделира според условията в конкретната държава.
***
Красимир Киряков има магистърски степени по българска филология в СУ„Св. Климент Охридски“ и по маркетинг от УНСС . Бил е председател на Управителния съвет на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти (2008 – 2012 г.). Притежава дългогодишен опит на управленски позиции в разработването на големи международни проекти. Бил е старши консултант към Световната банка , МБВР и др. „Аз съм човек, който цял живот се е занимавал с интересни международни проекти с различни теми и от различни сфери. Шансът да се върна в образованието, откъдето съм тръгнал в кариерата си, ме изправя пред нови предизвикателства. Това прави работата ми изключително интересна“, казва заместник-министър Киряков.
в. „Аз Буки“ – стр. 8, 17
Татяна ДИКОВА