– Г-н Стаматов, каква е истината за двойките по математика на изпита след седми клас?
– В първия момент, когато се изнасят резултатите от националното външно оценяване, имаме информация за съвкупността от двойките в първия модул и общия брой двойки на всички, които са се явили. Точните изчисления за учениците, които нямат право да кандидатстват, могат да се направят, след като се покажат област по област всички резултати от двата изпита в двата модула. Не може да се каже, че това е проста аритметика, а си е много сложно комбиниране на няколко зависимости. Може да се каже, че трудно обяснихме цялата ситуация. Поради тази причина в първия момент настана известно объркване. На всички е ясно, че няма идея за укриване на двойки. По-скоро трудно представяне на сложната схема при оценяването от двата модула на двата изпита. Резултатът е доста тъжен. Има 17 900 двойки от първия модул, които ще се запишат в дневниците като текущи оценки за учениците. Измежду тях има 16 800, които няма да имат право да кандидатстват в профилираните и професионални гимназии след седми клас.
– Не е ли прекалено голяма разликата между 16 800 двойки и 3880, колкото ги обявихте в началото? Откъде идва разликата?
– На външното оценяване по математика са се явили 53 000 седмокласници. Условно, двойките са 18 000 в първия модул. От тези 53 000, 32 000 са продължили да работят по втория модул. Една част от тях имат двойка на първия и остават със същата оценка и след втория. Това са 3880 деца. Една голяма част от тези 17 900, получили двойка на първия, не са продължили и също си остават с двойка. Оттук идва цялото трудно разбиране.
– Можем ли да кажем колко от децата, получили двойка на първия модул, не са продължили на втория?
– Това е изключително прецизна сметка по отделните области. Тя става ясна, след като излязат абсолютно всички резултати, подадат се заявленията за кандидатстване. Може би в края на юли. Ние не го знаем и не ни е цел. Нашата цел в момента е да имаме класиране за профилираните гимназии. Цялата сложна статистика, която обърка ситуацията, няма никакво значение. Ясно е, че има огромен брой ниски оценки. Катастрофално ниски. Те трябва да бъдат базата за следващите анализи и стъпки.
– На какво отдавате слабото представяне на седмокласниците?
– Най-простият прочит е, че когато един ученик има двойка, това значи, че той не е учил въобще. Задълбочеността изисква да се види каква е причината да не са учили. Една от големите причини се вижда много ясно от разликата между външното оценяване на същия този випуск в четвърти клас и сега в седми. Започва да намалява стабилно концентрираното внимание и отношение на учениците към много от предметите. Децата не разбират това, което четат. Има липса на обикновена дигитална компетентност, която само звучи сложно. Текстът, колкото и да е елементарен, не може да бъде възпроизведен смислено. За съжаление начинът, по който материалът се представя на учениците, не е правилният. Скучен е, бързо губят интерес. Тази промяна в поколенията води до различията в резултатите. Не може да се преподава както се е правило през 90-те години на миналия век. Да, в много случаи сме чували, че образователната ни система била хубава. Такава беше, но не е променяна от ужасно много време. Използваше се думата реформа за различни малки промени, правени във времето. Истинска стабилна промяна на проблемите не е правена от началото на 90-те години.
Резултатите са тези.
– След като учениците не могат да разберат какво четат, как разчитате на втория модул да напишат преразказ по нещо, което чуват?
– Доста е парадоксално. От направения кратък анализ се вижда, че има ученици, които се справят по-добре на текстови задачи, отколкото на обикновените. Другата голяма странност е, че по БЕЛ имаше много голям проблем с текста. Тази година има сериозен напредък в преразказа. Има добри резултати. Текстът е бил по-достъпен за тях и в него нямаше архаизми. Всяка година е доста различна и трябва да използваме текстове, които са изцяло актуални и съвременни, за да нямаме този проблем с преразказа. Трябва да бъдат български, но трябва да са отнесени към времето, в което децата живеят.
– Какви ще бъдат промените на изпита след 7-и клас?
– Най-голямата промяна ще е използване на точковата система. В момента имаме оценяване с точки и ги прехвърляме към оценки по шестобалната система. Стоте точки ги приравняваме към 6,00. Това по много европейски стандарти отдавна вече не се прави. Прехвърляме положителната оценка чрез точки към снижен и сгъстен формат. Ако останат с точки, всеки ученик ще си намери своето място в гимназиите по-лесно. Онези, които са в най-високата скала, ще са в най-търсените гимназии. В момента обаче имаме ученици, които са между 1 и 38 т., колкото е прагът за тройка. Те няма да влязат в нито една професионална или профилирана гимназия. Всички ще кажат, да, те не са подготвени. Може би техните знания не са толкова добри, колкото ни се иска. Ясно е, че един човек в професионална гимназия не е необходимо да има задълбочени познания по български език, както неговите съученици в езиковите. Настоящето показва, че децата завършват професионални училища, без да са с висока езикова компетентност. Но са добри специалисти. Това е една добра възможност за запазване на и без друго загиващите професионални гимназии и учениците да се чувстват, че все пак знаят нещо. Сега 17 000 семейства считат децата си за двойкаджии.
– Притеснявате ли се, че ще бъдат закривани паралелки по училищата?
– Да, ще има закриване. Ще се напълнят тези паралелки, които са най-търсени и с най-висок бал. Ще бъдат закрити тези, които не са търсени. Съвсем естествено това ще доведе до извода, че догодина трябва да се направят само паралелки, които се търсят. Не изкуствено да се създава план-прием. Аз имам друго притеснение. Една част от тези 17 000 ученици с двойки, особено в малките населени места, могат да загубят пълна мотивация за учене и да отпаднат. Това е страшният момент и поради тази причина ще настоявам точките да останат като водещ фактор. Да не забравяме, че има и деца с шестици. Те не са малко нито в седми, нито в 12-и клас. Техните резултати показват, че няма намаление на мотивацията на децата да учат.
– Но пък има разделение – едни ученици с добри оценки и все повече със слаби..
– Ножицата е доста разширена. В тази посока е основната работа, която имаме в близко бъдеще. Трябва да направим анализ на резултатите по училища. После кратки анализи на районите, и то преди 15 септември. Така ще можем да вкараме пример от добри райони в такива с тройно слаби постижения. Давам за пример област Смолян, която е със стабилна тенденция за добри резултати на НВО след 7-и клас. Те са точно след София-град. Следващо нещо е да използваме новите учебни програми рационално. Да има много повече време за затвърждаване, разказване, участие на учениците и изразяване на мнение от тяхна страна.
– Освен модулите, които въвеждате от септември, каква друга промяна чака зрелостниците на матурите?
– Модулите ще дадат възможност да намалим стреса от силните мерки за сигурност, които въведохме. Една матура трябва да е сериозна и отговорна, ученикът да не отива като на разходка. Да няма два телефона, каквато е практиката на много места. Модулите са важни за предотвратяване на излишната паника в организацията. Следващата стъпка е със съдържателната част. Тя няма да стане от септември. Задачите трябва да имат все повече практическа насоченост. Да съответстват на европейските PISA и PEARLS. Не да приличаме на тях, а да има реален смисъл от това, което учениците учат. Въпросите на матурата трябва да са изцяло прагматични и да имат рационалност. Не въпрос заради въпроса. Добър пример в това отношение беше ДЗИ по биология. Въпросите бяха 100% практически. Имаме по-малко двойки от миналата година.
***
– Завършил е факултета по биология на СУ „Св. Климент Охридски“
– От 1999 до 2000 е. е директор на 150-о СОУ в кв. „Дружба“
– От 2000 до 2003 г. ръководи 8-о СОУ в кв. „Мусагеница“
– Директор е на 119-о СОУ от 2006 до 2016 г.
– От февруари е зам.-министър на образованието в кабинета на Меглена Кунева
Станислав ДИМОВ
Вестник „Телеграф“ – стр. 13.