„Чрез оценката на научната дейност на научноизследователските организации и университетите ще се подобри националната политика в този сектор. С получените данни може да се планират и въвеждат нови инструменти за насърчаване на изследванията“. Това посочи заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева на представянето на предварителните резултати от оценката и анализа на научноизследователската дейност на БАН, Селскостопанската академия и висшите училища за 2017 г. Те са изготвени от Комисия, в която влизат учени от няколко университета и институти на БАН.
Измерването се базира на индикатори като наукометрични показатели, патенти и патентни заявки, показатели за научен капацитет – брой хабилитирани доктори и доктори на науките, както и изразходваните от организациите средства през 2017 г. по националното и международно проектно финансиране и от договори с български и чуждестранни предприятия и други организации. Оценявани са БАН, Селскостопанската академия и 43 висши училища. Oстаналите осем университета да не са включени, тъй като нямат акредитация за обучение на докторанти.
В класирането по обща оценка на първите три места са Българската академия на науките, Софийският и Медицинският университет – София. „Това са водещите научни центрове в България. В същото време сред най-добрите има висши училища от цялата страна, което доказва, че те напредват и научният потенциал не е концентриран само в София“, подчерта Ангелиева. По критерия „обществено и икономическо въздействие“ водещата научна организация в страната е БАН. В класацията за първи път влизат Тракийският и Химико-технологичният университет (ХТМУ). По думите на заместник-министъра оценката по този критерий е важен сигнал за бизнеса и от нея става ясно, че има силни университети, които работят добре с фирмите и предприятията в България. ХТМУ е водещият по критерия „ефективност“, като след него са БАН, Софийският и Медицинският университет – София. Най-много публикации в режим на отворен достъп през 2017 г. имат БАН, Медицинският университет-София и Софийският университет. „Светът е променен и трябва да споделяме знанието – не можем да го държим за себе си. Ако не го правим, сме невидими на международно ниво“, каза заместник-министър Карина Ангелиева.
Представеното измерване включва и оценка по професионални направления. В „Педагогически науки“ водещият университет в страната е Русенският. В „Хуманитарни науки“ на първите три места са БАН, Софийският и Пловдивският университет. Русенският университет е лидер и при „Социални, стопански и правни науки“, следван от Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново и Висшето училище по телекомуникации и пощи. БАН, Софийският и Медицинският университет са водещите научни организации в направление „Природни науки, математика и информатика“, а в „Технически науки“ са Техническият университет в София, БАН и Софийският университет. Българската академия на науките има най-добра научна дейност и в направленията „Изкуство“ и „Аграрни науки и ветеринарна медицина“.
Заместник-министър Карина Ангелиева беше категорична, че е важно да се покаже кои научни организации и висши училища имат потенциал за развитие. „Важно е дори те сами да правят оценка на научната си дейност, за да подобряват научните си стратегии“, допълни Ангелиева.
