Основна цел на предлаганите реформи в сектора на висшето образование е мотивиране на цялата система за ориентиране на фокуса към реализацията на студентите, както и към повишаване качеството на предоставяното им образование. Това каза заместник-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков на пресконференция днес, на която бяха представени предложенията за промени в Закона за висшето образование.
Ако финансирането се обвърже с реализацията на студентите, включително и с качеството на обучение, каза проф. Денков, то цялата система ще започне да се вглежда много повече в качеството на излизащите от висшите училища, отколкото в това, което се случва на входа за висшето училище. Целта е как най-добре нашите студенти да се реализират след завършването си, подчерта заместник-министърът.
Според него рейтинговата система е очертала през последните години една ясна картина за процесите във висшето образование. Същевременно на базата на направените анализи бе изготвена и приета от Министерския съвет и Народното събрание Стратегия за развитие на висшето образование.
Комплексът от проблеми във висшето образование обаче трябва да се решава в сътрудничество с всички свързани с пазара на труда институции – Министерството на труда и социалната политика, Министерството на икономиката, работодателските организации, за да се изготвят възможно най-актуални прогнози за бъдещите нужди на трудовия пазар у нас и на бизнеса, добави проф. Денков.
В Плана за изпълнение на Стратегията за висше образование за периода 2014 – 2020 година е предвидено делът от средства за издръжка на обучението, които се получават въз основа на комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, трябва да нарасне до 50 на сто през 2018 година и до 60 на сто през 2020 година, уточни заместник-министър Денков. Именно по този начин ще се търси промяна на модела, насочен само към финансирането по брой студенти на входа на висшите учебни заведения, и преориентирането му към повишаване на качеството на образование и съответно към по-добра реализация на завършващите студенти. Висшите училища обаче запазват на първо място своята свобода сами да направят своя избор в каква насока да развиват бъдещите си инвестиции в специалности, обясни проф.Денков и добави, че очакваната оптимизация не означава единствено съкращения, но включва и възможности за откриването на нови специалности.
Обществената подкрепа на предвижданите промени е налице и е по-голяма отколкото на привържениците на статуквото, подчерта заместник-министърът. Той допълни също така, че се предвижда и промяната на нормативната база по отношение на типовете университети (образователни и научно-изследователски).
Масовизацията и либерализацията на висшето образование доведе до значително увеличаване броя на специалностите и на студентите през последните години, допълни Красимир Вълчев, главен секретар на МОН. Това е довело до разкриване на специалности в неприсъщи за съответните висши училища професионални направления. Те от своя страна у нас са предимно специализирани. Според Вълчев оценката на академичните дейности и реализацията на завършилите студенти показва, че стратегиите за екстензивно разрастване са били неефективни в преобладаващата си част. В момента е необходимо намирането на баланс между инициативата на висшите училища да определят в какви професионални направления да обучават и нуждите на пазара на труда. Бъдещото ограничение в приема ще бъде въз основа на критерии, които са зададени в проекта за промени в Закона за висшето образование. Средствата за издръжка на обучението се определят въз основа на диференцирани нормативи по професионални направления за един студент, броят на приетите студенти и докторанти и комплексната оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда. Комплексната оценка е базирана на две концепции за качество в системата на висшето образование – (академична – това е оценка от акредитацията и показатели за научна дейност) и пазарна (измерена чрез реализацията на завършващите студенти реализацията на пазара на труда). Този прием, който не можат да осъществят в рамките на държавната поръчка, висшите училища ще могат да направят чрез платен, но в рамките на капацитета им, разясни Вълчев.
Мария Фъртунова, директор на дирекция „Висше образование“ допълни, че през последните 25 години в резултат на масовизацията системата на висшето образование се разшири. Студентите в държавните висши училища се увеличиха от близо 90 на около 190 хиляди, а общо във всички висши училища – на 240 хиляди. От 1999 г. размерът на субсидията за висшите училища се определя въз основа броя на приетите студенти. Масовизацията на приема и системата на финансиране създадоха стимули за предимно екстензивно разрастване. По инициатива на висшите училища се откриха множество нови факултети, филиали и специалности в нови за тях професионални направления с цел привличане на студенти чрез предлагане на търсени, а не традиционно развити в съответното висше училище професионални направления. С промените в Закона за висшето образование се предвижда, при провеждането на институционалната акредитация на висшето училище и оценяването на съответствията с изискването за академичен състав, на основен трудов договор, член на академичния състав да може да участва в акредитацията на не повече от едно висше училище, вместо съществуващата досега възможност да участва в акредитацията на две висши училища. Изменението има за цел оптимизиране на академичната среда във всяко висше училище, както и стимулиране изграждането на ново поколение преподаватели, учени и изследователи, мотивирани от възможността за научно и професионално израстване.
Заместник-министър Денков съобщи още, че в Министерството на образованието и науката се работи по изработването на методика за оценяване на научните изследвания и научните постижения, които имат висшите училища. Целта е да има допълнително финансиране на висшите училища за научна дейност.
Проф.Денков подчерта, че предлаганите реформи целят на защитят обществения интерес, като от една страна гарантират оптималното разходване на публични средства, а от друга – подготовката на необходимите за развитието на бизнеса- и трудовата среда у нас кадри. В този смисъл ще има заложени приоритетни специалности, каквито са инженерните и информационно-комуникационните, подготовката на педагогически персонал. Същевременно са предвидени и стимули за защитени специалности – като обучението по рядко избирани у нас езици като тези от Източна Азия например.