„Транслационната медицина е ключова за развитието на медицината на 21 век“. Това каза заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева при откриването на дискусионен форум под надслов „Европейската научна инфраструктура за транслационна медицина EATRIS-ERIC в България“.
Тя посочи, че благодарение на паневропейската научна инфраструктура за транслационна медицина EATRIS-ERIC учените от различни дисциплини могат да работят заедно, да генерират процеси на нарастване и реализация на персонализираната медицина. Една от бъдещите мисии на научната и иновационна програма на Европейския съюз е насочена към изследванията в областта на лечението на рака. И ако за въвеждането на пеницилина в употреба са били нужни десетилетия след самото научно откритие, то днес науката е на такова ниво, че за много кратко време научните изследвания и открития стигат до хората. Работата в съвместна европейска платформа позволява да се комбинират не само различни умения, но да се ползват получени данни и да се пестят средства и време.
Заместник-министър Ангелиева увери присъстващите, че България има капацитет да изпълнява научни изследвания в областта на транслационната медицина и да работи в сътрудничество с европейските партньори. Тя благодари за възможността страната ни да е третата страна членка от новите държави-членки (ЕС13), която се присъединява към Европейската научна инфраструктура за транслационна медицина EATRIS-ERIC след Чехия и Латвия.
„За да станем член на това семейство, ние трябва да покажем капацитет, концентрация и партньорство между научните организации, университетите и бизнеса“, каза Ангелиева и посочи, че за да се случи това, българските организации в областта на изследванията в медицината следва да работят заедно, организирани в мрежа, за по-ефективно използване на потенциала и за по-добра концентрация на ресурси – човешки и финансови.
Тя заяви още, че в новия програмен период се очаква три пъти по-голям бюджет за научни изследвания и иновации и предстои да се разработи ясна визия за развитие, като се работи в посока намиране на решение за преодоляване на предизвикателствата, свързани с трансфера на технологии и преобразуване на научните резултати в продукти, услуги и процеси. Според заместник-министъра основните предизвикателства пред българската наука са: подобряване на достъпа до знание и изследвания от страна на обществото и индустрията, изграждане на положителен образ на науката в България и на българската наука навън, дефиниране на тематични области и на основните инструменти за подпомагане на научните изследвания, защото иновации и иновативна икономика без връзка с изследвания, без връзка с трансфер на технологии, без обмен на знания и изграждане на умения на новото поколение студенти, изследователи и предприемачи, е невъзможно да се случи. Затова и най-близките цели са: свикване на Националния съвет за научни изследвания и иновации, създаване на открит портал за наука, така че обществото да вижда реалните резултати от научните изследвания, създаване на един по-оперативен и ефективен инструмент за финансиране на научните изследвания, финансиране на съвместни програми между науката и бизнеса, създаване на общности на знанието, на базата на националните научни инфраструктури, които да идентифицират конкретни проблеми в науката и да търсят решението им.
Присъединяването на България, заедно със своята инфраструктура и научен потенциал, към водещите научни центрове за транслационна медицина в Европа предоставя ценен ресурс за развитие на иновативни технологии във фармацевтичната индустрия и за най-добра персонализирана терапия. Чрез съвместната работа, насочена към предклинични и ранни клинични разработки на медикаменти, ваксини и диагностика, едновременно с предоставянето на най-добрата терапия на пациентите се подобрява и иновативния потенциал на Европа.
На форума бяха представени национални научни програми и инфраструктури в областта на биомедицината, обсъдени бяха възможностите за научно и технологично сътрудничество в областта на персонализираната транслационна медицина, възникващи от присъединяването на България към Европейската инфраструктура. В него взеха участие представители на Изпълнителния борд на EATRIS-ERIC – г-н Антон Уси, финансов и оперативен директор на EATRIS –ERIC, и програмните мениджъри г-н Мартин де Корт и г-н Дейвид Мороу, представители на научната общност на Софийския университет и Медицински университет – София, учени.
Събитието се провежда под патронажа на Министерството на образованието и науката и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е част от програмата посветена на създаването на партньорска структура на международния консорциум в България.
