„Ние се намираме в исторически момент, в който за първи път Европейската комисия слага толкова сериозен фокус върху образованието и културата и имаме шанса да сме председател на Съвета на ЕС точно сега, когато наистина ще започнат най-големите дебати за това защо образованието и културата са в основата на икономическия просперитет“. Това каза заместник-министърът на образованието и науката Деница Сачева при представянето на тазгодишния Обзор на образованието и обучението 2017 на ЕК. Тя заяви, че приоритетите на министерството на образованието и науката в контекста на европейското ни председателство са насочени към приобщаващото и иновативно образование, към баланс между политиките, които ще дадат възможност за „бърза писта“ на талантливите, предприемчиви и иновативни европейски граждани. И същевременно са насочени и към преодоляване на неравенството в образованието за онези европейски граждани, които поради тяхното социално-икономическо положение или принадлежност към маргинализирана група нямат тези шансове.
Госпожа Сачева представи накратко основните приоритети в областта на образованието в рамките на българското председателство, като обърна специално внимание на програмата „Еразъм +“ и дебатите, които предстоят по нея с цел да има двойно повече участници, повече мобилности и силен фокус върху учителите, да има повече млади учители. Тя определи като особено важна връзката между образованието и пазара на труда. Откриването на талантите на хората, на техните умения и възможности и напасването им с пазара на труда е основна задача на съвременното образование. Не по-малко важни са активно партньорство между държавите в областта на образованието, обменът на добри практики и преодоляване на дигиталните неравенства. В тази посока е предвидена Знакова дигитална конференция през месец април 2018 г., която да бъде призив в тази насока. Г-жа Сачева благодари на представителите на ЕК за възможността информацията, съдържаща се в Обзора, да достигне до повече учители, директори и всички мислещи за образованието и бъдещето на страната ни хора.
„Икономическото бъдеще на всяка страна зависи от успеха на това как тя се справя с образованието на младите хора и доколко техните знания съответстват на нуждите на пазара на труда“, заяви ръководителят на представителството на ЕК в България Огнян Златев. Той посочи, че целта на този годишен анализ е да допринесе за националните дебати за реформата в образованието и да представи надежден и актуален източник на информация за партньорското сътрудничество в областта на образованието между държавите членки на ЕС.Обзорът измерва напредъка на европейско равнище по 6 основни цели. Едната е намаляване на дела на преждевременно напуснали системата на образование и обучение до под 10%. Други цели са постигане на дела на завършилите висше образование до 40% във възрастовата група 30 – 34 г., 95% участие в образованието и обучението в ранна детска възраст, намаляване на ниската успеваемост по четене и математика до под 15 % , постигане на 82 % равнище на заетост на наскоро дипломиралите се висшисти и 15 % участие на възрастните хора в процеса на обучение.
Подробен анализ на доклада направи Стефан Херманс – директор на направление „Стратегия и оценка на политиката“ в Главна дирекция „Образование, младеж, спорт и култура“ в ЕК. Той определи като основна тема в тазгодишния доклад неравенството в образованието и важната роля, която образованието изпълнява за изграждането на по-справедливо общество. Обикновено неравенството се счита за заплаха за социалното сближаване и дългосрочния просперитет на нашите общества, посочи Херманс. По думите му една от основните характеристики на неравенството е неговото предаване между поколенията или въздействието на социално-икономическото положение на родителите върху образователните резултати, професионалния статут, доходите или здравето на техните деца. Предлагането на равни възможности на децата и младежите е по-ефективно, когато е съчетано с реалната подкрепа за родителите и семействата. Анализът сочи, че е налице сериозна връзка между завършената образователна степен и социалните резултати. За хората, които имат само основно образование, съществува почти три пъти по-голяма вероятност да живеят в бедност или социална изолация, отколкото при тези с висше образование.
Основните констатации в доклада за нашата страна са:
– В България се обръща по-голямо внимание на приобщаващото образование. Органите планират преразглеждане на модела за финансиране на училищното образование, за да се подкрепи повишаването на справедливостта (като се насочат допълнителни ресурси към училищата в неравностойно положение) и на качеството.
– По данни от PISA ниските резултати по отношение на основните умения продължават да бъдат сред най-ниските в ЕС. Това се дължи на комбинация от фактори в системата на образованието и предизвикателства, свързани със справедливостта.
– Органите са започнали прилагането на нов подход в борбата срещу преждевременното напускане на училище. Интегрирането на ромите в образователната система продължава да бъде предизвикателство, както и на ромските училища.
– България се стреми към значително повишаване на заплатите с цел да се засили привлекателността на учителската професия, както и за решаване на проблема със застаряването на преподавателския състав.
– С основаното на резултати финансиране на висшето образование се цели преодоляване на предизвикателствата, свързани с качеството на образованието и неговата приложимост на пазара на труда. В България се полагат усилия за повишаване на качеството на професионалното образование и обучение.
Макар за България резултатите да не са много добри, г-н Херманс отбеляза, че ЕК отчита правилната посока, която правителството и Министерството на образованието и науката са приели с определянето на образованието като приоритет. Според него посоката е вярна и трябва да не се отклоняваме от нея, за да може да подобрим качеството на образованието и резултатите в следващото изследване.
На форума присъстваха представители на Европейската комисия, експерти от МОН, началници на регионални управления на образованието, директори на училища и центрове за подкрепа и личностно развитие, учители и представители на неправителствени организации.
Снимка: БГНЕС