– Г-жо Кастрева, в новия законопроект за средно образование пише, че децата ще се профилират чак в 11-и клас. Това означава, че училищата по изкуства няма да могат до 10-и клас да поддържат предмети като пеене и свирене на пиано. Ще предприемете ли нещо, за да продължат българските таланти да се развиват?
– Нека уточним, че училищата по изкуствата са отделен вид и са на подчинение на Министерството на културата. По своята специфика са професионални гимназии и това е запазено и в новия законопроект, където са посочени като специализирани училища. Въпросът ви е отправен към общинските училища, които изберат да предлагат профил „Музика“ или „Изобразително изкуство“, както това е заложено в законопроекта. Ако говорим за тях, както всички други училища, които предлагат профил, профилираното обучение ще започне в 11-и клас, но в рамките на 8-и, 9-и и 10-и клас училището ще има възможност да предлага в разширената подготовка обучение по предмети по свой избор и в този смисъл няма ограничение да осъществява обучение по пеене или свирене на пиано. Смятам, че няма основание за тревога. Тоест тези училища ще имат същите възможности, които биха имали и училищата с профил „Чуждоезиков“ или „Математически“. Новият законопроект трябва да бъде гъвкав, модерен и да създава възможности.
– Директорите се опасяват, че училищата по изкуства ще станат общообразователни.
– Мисля, че вече стана ясно, че училищата по изкуствата ще останат такива и ще предлагат специализирана подготовка.
– Всяка година 15-20% от кандидатите за първи клас отпадат от класиранията на едни школа и се записват в други. Как може да се промени тази тенденция и в класиранията да няма фантоми?
– Трудно може да се промени, защото това означава ограничаване правото на избор на родителите. Това, което пише в настоящия закон и което се защитава в новия законопроект, е равният достъп и правото на избор. Ние ще се върнем назад във времето, ако говорим за райониране и централизирани критерии за прием на ученици. Тогава, когато в едно училище има повече кандидати, отколкото места, то трябва да направи подбор на критерии, които да са доказуеми, в интерес на децата и да нямат дискриминационен характер. И въпреки всичко може да има повече желаещи, отколкото училището има възможност да приеме. В крайна сметка това са рисковете на децентрализацията. По-скоро трябва да вървим в посока възпитаване на уважение към закона и правилата и да сме сигурни, че нито директорите, нито родителите ще прекрачват принципите и критериите. Това ще са предпоставките да не се допускат фантоми.
– Тоест вие казвате, че не може да се ограничи изборът на родителите между 3 или 5 училища например?
– Да, защото това би нарушило правото на избор. Винаги когато консултираме родителите и се стараем да бъдем в тяхна помощ, насочваме вниманието им към интереса на техните деца. Важно е училището да бъде в близост до дома, защото това е част от сигурната среда на едно дете, да има добър училищен екип и подходяща избираема подготовка. Трудно е да кажем обаче в близост колко училища има. Родителите следва добре да познават своите деца и да се стараят да изберат училище, което предлага избираема подготовка, отговаряща на интересите на детето. Има деца със заложби в сферата на изкуствата, но колко училища могат да предложат обучение, което да развива таланта на това дете? Колкото повече ограничаваме правото на избор на родителите, толкова повече нарушаваме равния достъп до възможности, както и интересите на детето.
– Защо въпреки препоръката да се започва подаването на документи за първи клас от 1 април отново имаше училища, които започнаха да приемат заявления в първия работен ден на годината?
– Бях неприятно изненадана, защото смятам, че единният график на дейностите отново е ориентиран към равнопоставеност на всички родители. Той има препоръчителен характер, но все пак началниците на регионалните инспекторати по образованието би трябвало да предприемат нужните мерки, защото това е некоректна институционална политика. От друга страна обаче, много често има родители, които не желаят да се съобразят със сроковете и настояват да депозират своята молба. Училището е поставено в деликатната ситуация да отхвърли искането на родителя с аргумент, че още няма решение на Педагогическия съвет, което родителите тълкуват като нарушаване на тяхното право, или да нарушат препоръката. И отново се връщаме към големия проблем – върховенството на закона и спазването на правилата.
– Одобрявате ли идеята всеки млад учител да има наставник?
– Не само одобрявам идеята, а напълно я подкрепям. Развитието на наставничеството не е ново в българското образование и се надявам, че то ще продължи. И към настоящия момент в длъжностните характеристики на старшите учители е вменено задължение методически да подпомагат своите млади колеги. Въпросът е дали това трябва да стане отделна професия. Министерството на образованието и науката поддържа политиката на наставничеството, защото смятаме, че това е въпрос на колегиална етика и професионализъм.
– Трябва ли според вас наставничеството да стане отделна професия?
– Това трудно би се аргументирало за включване в списъка на професиите и длъжностите, в класификатора на областите на висше образование и професионални направления. Можеш да бъдеш наставник, ако имаш достатъчно добра професионална експертиза. Ако си високо морален и благороден, комуникативен, креативен и отзивчив. Не можеш да задължиш някой да бъде добър в общуването с другия, ако имат личностна несъвместимост. Наставничеството е доброволчество и се основава на принципа на взаимното избиране.
– Защо се налага детските градини в отдалечените населени места да станат защитени?
– Задължителният обхват на 5-годишните деца в предучилищна форма на обучение и възпитание определя и отговорността на държавата към тях. Предложението за създаване на средищни или защитени детски градини ще гарантира равния достъп до обучение, възпитание и образование. За нас е много важно то да бъде обезпечено нормативно и финансово.
– В плана за действие за изпълнение на стратегията за учене през целия живот е записано, че децата на 4,5 и 6 г. ще минават тестове за езикови умения. Каква е целта и какви ще са тестовете?
– Главната цел е свързана с превенция и ранна интервенция на обучителните затруднения при децата от предучилищна възраст. За осъществяването й по една от дейностите на проект „Включващо обучение“ в 25-те пилотни целодневни детски градини и обединените детски заведения бяха проведени тестове за определяне на езиковите умения на децата, които са разработени от екип от професионалисти към Логопедичния център в град София. Тестовете са основани на игрови методи, свързани с особеностите на съответната детска възраст. Естествено за прилагането на теста се изисква съгласие на родителя. След анализ на резултатите от проучването децата, при които е установен риск от възникване на обучителни затруднения, отново след предварително получено родителско съгласие, се включиха в допълнителни занятия. Те са по определени програми, насочени към подпомагане и стимулиране на тяхното езиково и познавателно развитие, към усъвършенстване и развитие на способностите им за по-успешен старт в училище, за да не се стигне до обучителни затруднения по-късно – в училище. Именно тази добра практика планираме да се развие и надгради.
– Ще има ли ресурсни учители за децата с образователни проблеми в детските градини?
– Детските градини са част от нашата система. По данни от ресурсните центрове в 678 детски градини има интегрирани деца. По принцип ресурсните учители работят по график както в училищата, така и в детските градини. Един ресурсен учител може да работи няколко часа в училището, а след това в близката детска градина.
***
Това е тя
Родена е на 5 януари 1960 г. в София
Завършва история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
От 1998 до 2006 година е директор на 2-ро СОУ „Акад. Емилиян Станев“ – София
От 13 юни 2006 г. е началник на Регионалния инспекторат по образование – София-град
На 13 август 2014 г. става служебен зам.-министър на образованието и науката
От ноември 2014 г. е зам.-министър на образованието и науката в настоящия кабинет
Станислав ДИМОВ
Вестник „Телеграф“ – 13 стр.