Законът за българския жестов език постави началото на нов подход към изучаването и развитието на жестовия език и към все по-широкото му навлизане в образователните и социалните практики.
Това каза д-р Бояна Алексов, главен експерт в дирекция „Приобщаващо образование“ на Министерството на образованието и науката пред радио „Фокус“. „Приемането на закона беше мечта на общността на глухите хора и една дългогодишна борба. В последните години научните изследвания показаха, че жестовите езици са пълноценни лингвистични системи“, обясни д-р Алексов. Законът предвижда въвеждането на българския жестов език в обучението на децата и учениците, както и преводачески услуги на жестов език, които студенти и докторанти могат да ползват безвъзмездно. „Все повече глухи докторанти имат интерес да се обучават, а ние трябва да им осигурим достъп до образование“, каза още експертът.
Провеждат се и обучения за родители, защото повечето деца със слухови увреждания се раждат в семейства на чуващи.
МОН подкрепи създаването на речник, който доказа, че българският жестов език е естествен език. Издадени бяха и методически ръководства, чиято цел е да отговорят на потребностите на родители, ученици и учители да общуват с децата със слухова загуба. Речникът е разработен от научен екип от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и консултанти от общността на глухите хора.
Преди дни в София се проведе първата по рода си за нашата страна конференция с участието на учени от САЩ, Канада и Германия, посветена на прилагането на жестовия език в образованието и науката.
МОН продължава да работи в тази насока заедно с представители на академичната общност и на общността на глухите и сляпо-глухите хора.
