ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ВАНЯ КАСТРЕВА: МНОГО ЗРЕЛОСТНИЦИ ПОСЕЩАВАТ ЧАСОВЕТЕ ИЗБИРАТЕЛНО, ЯВНО СИСТЕМАТА НЕ РАБОТИ ПРАВИЛНО

Начало » Последни публикации

24.11.2014

- Г-жо Кастрева, ГЕРБ вече внесоха в парламента законопроект за предучилищно и училищно образование. Какви действия и инициативи ще предприеме МОН оттук нататък?

- Министерството на образованието и науката има важни отговорности, свързани първо с обсъждането на закона, който е не само дългоочакван, но и предопределящ развитието не просто на системата ни, а на държавата ни за десетилетия напред. Още по-важното е той да се изпълни със съдържание, защото приемането му е само първата стъпка. В него са зададени 18 държавни образователни стандарти като задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, за условията и процесите за тяхното постигане. Преобладаващата част от тях, естествено, се приемат с наредби на министъра на образованието и науката, други – съгласувано със съответните министри или от Министерския съвет. Това е изключително отговорна и екипна работа, за да се реализира в същността си промяната. Безотговорно би било да повторим грешката от сегашния ни Закон за народната просвета, където вече десетилетия не се приемат или изпълняват ключови държавни образователни изисквания, разписани в закона и необходими на системата като инструменти и предпоставка за качество на образованието.

- В законопроекта, който е познат на обществото от първия кабинет „Борисов”, има една съществена корекция и тя е, че предучилищната подготовка за 4-годишните няма да е задължителна. Каква е вашата лична позиция по този въпрос?

- Дискусии по този въпрос се водят от доста време. Не трябва да забравяме, че добър е този закон, който отразява националната идентичност на една държава. Важно е да има задължителна предучилищна подготовка, защото тя дава равни шансове на децата за вход в училището. В момента имаме добра работеща и функционираща система на обхват при 5-годишните. Относно 4-годишните мисля, че на този етап обществото не е готово за тази промяна. За това можем да съдим от реакцията на родители и неправителствени организации при предишните обсъждания на законопроекта. За мен обаче e важно системата да бъде гъвкава, да дава възможности, включително и за 4-годишните. На този етап имаме изключително добър обхват на децата в тази възраст, които посещават детска градина. В София например той е над 80%.

- А какво мислите за предложената структура на средното образование и разделянето на гимназията на два етапа – след 10-и и след 12-и клас?

¬ През последните години се оформи една тенденция много голям процент от зрелостниците са демотивирани в последния гимназиален клас от задължението да присъстват непрекъснато в училище. От провежданите разговори и наблюдения става ясно, че според тях е излишно да бъдат във всички часове по учебния план, защото в 12-и клас повечето вече мислят за следващата си реализация. Зрелостниците посещават избирателно часовете, което е знак, че системата не работи правилно. Според мен един от лостовете, с които този проблем може да бъде решен, е да се даде възможност на учениците да избират какво да учат през последните две години от своето обучение – в 11-и и 12-и клас. Тук говорим вече за строго профилиране, за образование, съобразено с интересите и уменията на учениците, което би ги мотивирало да бъдат в училище. За мен това е една промяна, която се налага от времето, от анализите на данните, които получаваме. Тясното профилиране и „освобождаването“ на последните две години обучение от неговата централизирана строга задължителност ще направи системата по-гъвкава, ефективна и полезна за учениците и обществото.

- А няма ли риск именно чрез това „освобождаване“ много от учениците да решат да учат само до 10-и клас?

- Говорим за една от формите на училищна автономия, предвидени в новия законопроект. А за всички трябва да бъде ясно, че вземането на решения е преди всичко и най-вече отговорност. Доброто решение е знак за професионализъм, чувствителност към личностните и обществените потребности. Та нали един от най-важните принципи, върху които се гради целият процес на образованието, е неговата ориентираност към интереса и мотивацията на всяко дете и ученик, към изграждането му като активна личност, способна да взема решения. Тук е и отговорната мисия на учителите и на всички други педагогически специалисти, на родителите, които да помогнат всеки шестнадесетгодишен да открие себе си и да направи правилния избор за своето образование и бъдеща реализация. „Освобождаването“ на учебния план, както всеки избор, е най-вече отговорност. Не трябва да се пренебрегват текстовете в проектозакона, които гласят, че ако шестнадесетгодишните решат да приключат своето обучение в 10-и клас, те се лишават от възможността да учат и да завършат висше образование. Мисля, че шансът за следваща реализация е достатъчно сериозен мотив за тийнейджърите да продължат образованието си и след 10-и клас.

- Трябва ли частните училища да получават пари от държавата?

- Аз се радвам, че все пак имаме първа стъпка в тази посока, защото и в частните училища всички ученици от 1-ви до 7-и клас получават безплатни учебници, финансирани от държавата. В духа на социалната справедливост в много страни в Европа, частните училища получават държавна субсидия. Според мен този модел е справедлив, защото това са децата на България и родителите им си плащат данъците както всички български граждани. Това би отворило още повече конкуренцията между училищата. Единственото нещо, което лично мен донякъде ме притеснява, е равният достъп до образование на децата, който трябва да бъде гарантиран. Те не трябва да бъдат зависими от социалния статус на техните родители.

- Проверката на МОН в помощните училища след случая „Ана-Мария” откри доста нередности. Как ще гарантирате сигурността на децата в тези учебни заведения, които са доста уязвими?

- Министерството на образованието и науката полага всички възможни усилия, за да се гарантира сигурната среда на децата. Инициирали сме допълнително обучение на директори и учители от помощните училища в цялата страна. Обученията са насочени към разпознаването на децата в риск. Това разпознаване е много деликатно и трудно не само в помощните, но и във всички училища. По този повод ние създадохме и работна група, която съвсем скоро ще излезе с конкретни предложения за промени в разпоредбите, които да са в интерес на децата и да гарантират тяхната сигурност.

- Напоследък се натрупаха доста критики срещу учебниците – сложни и неразбираеми термини, исторически неточности... Може ли да се задейства някаква по-бърза процедура за ревизия и пренаписване на всички учебници?

- Това е въпрос на двустранен контакт между министерството и самите издателства. За тази година процедурата за актуализация на учебниците приключи. Аз бих казала, че издателствата реагират на сигнали и критики. Това обаче не може да стане автоматично. По принцип учебниците обикновено се преиздават на три години, но издателите могат да инициират промени и на по-кратки срокове, когато се налага и има обективна необходимост. Затова за мен не следва да се притесняваме от сигналите на родителите и гражданите за открити неточности в текстовете най-вече поради предвидена процедура за актуализация и готовността на авторите за корекция и редакция на текстовете, които имат нужда от такава. Естествено, имам препоръки към авторите и рецензентите за по-голяма прецизност, но проявявам разбиране и към двете страни – от една страна, отчитам динамичността на научното знание, което не винаги може да бъде отразено, уважавам авторовия изказ, но от изключителна важност е и гражданската чувствителност, изразена като грижа за децата, и точността на знанието. Коректив в този процес е учителят, а аз вярвам в неговия професионализъм.

- Какво мислите за матурите? Трябва ли според вас да се повиши скалата за оценяване, която у нас е двойно занижена в сравнение с европейските страни? Не е ли това мечешка услуга за зрелостниците?

- С министър Танев ще коментираме този въпрос. Възможно и постижимо е скалата да бъде повишена. Въпрос на воля е това да се случи. За мен определено системата трябва да върви в тази посока – широк вход при влизане в системата и гарантиране на равния достъп и тесен изход на излизане от системата, което ще остойности дипломата за средното образование като знак за качество на придобитите знания и умения.

- Дори и в средното образование?

- Разбира се, защото от качеството на знанието, което получаваш на изхода на средното образование, зависи входът към висшето образование. Как ще изградим в противен случай икономика, основана на знанието, и как ще говорим за интелигентен растеж на държавата ни?

***

Визитка:

Родена е на 5 януари 1960 г. в София

Завършва история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Работила е като редактор на документална литература в издателство „Младеж”, както и като учител по история в 119-о училище „Акад. Михаил Арнаудов”. От 1998 до 2006 година е директор на 2-ро училище „Акад. Емилиян Станев”.

От 13 юни 2006 г. е началник на Регионалния инспекторат по образование в София

На 13 август 2014 г. става служебен зам.-министър на образованието и науката

От ноември 2014 г. е зам.-министър на образованието и науката в настоящия кабинет

 

Мила МИШЕВА

Вестник „Монитор“ - 1, 14, 15 стр.

Национална електронна библиотека на учителите
Национален портал за ориентиране на учениците
Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Психолози от системата на предучилищното и училищното образование ще оказват психологическа подкрепа на ученици, учители и родители, които срещат различни трудности, породени от кризата с разпространението на Covid-19.
Портал за наука
EURAXESS България
EQAVET: VIREO 2 PILOT“ по програма Еразъм+
Национална платформа „Наука-бизнес“