ПРОФ. Д.Х.Н. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ, ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: ВЛОЖЕНИТЕ СРЕДСТВА СА ВАЖНИ, НО ОЩЕ ПО-ВАЖЕН Е ЕФЕКТЪТ ОТ ВЛОЖЕНИЕТО

Начало » Последни публикации

26.01.2015

Новата за България Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ е на последен етап. Окончателният резултат се очаква в края на март…

– Уточнявам, преговорите с Европейската комисия (ЕК) са приключили. Текстът на програмата е утвърден. Това, което очакваме през март, е да приключим официалната процедура, без да се налагат допълнителни промени към текста, който вече сме съгласували с ЕК. Затова от началото на годината усилията ни са изцяло насочени към успешното стартиране на програмата.

Често задаван е въпросът – имаме ли административен капацитет да управляваме програмата?

– До 2013 г. включително, като междинно звено по управление на ОП за развитие на човешките ресурси, МОН търпеше критики, че забавя определени дейности и изостава с усвояването на средствата.

През 2014 г. изоставането бе напълно компенсирано, като Министерството изпълни всички поставени цели по старата оперативна програма. Това означава, че е изграден и необходимият капацитет за регулярна работа.

Настоящата 2015 година е особено трудна поради факта, че наред с успешното довършване на старата оперативна програма – за човешките ресурси, трябва успоредно да стартираме редица нови мерки по новата програма в областта на науката и образованието.

Най-голямото предизвикателство в това отношение е нуждата да допълним капацитета със специалисти там, където все още липсва важна експертиза. Тази нужда е най-осезаема по отношение на финансирането на научна инфраструктура и на научноизследователски центрове. Има редица специфични проблеми, като режима на държавни помощи за научни изследвания, които изискват включването на топ експерти, които са единици в България и липсват понастоящем в управляващия орган на програмата.

Досега говорим повече за усвояване на средствата от оперативната програма. Заложени ли са мерки за ефективност?

– Не само че са заложени такива мерки, а цялото планиране на новата програма е подчинено на идеята за най-ефективно използване на средствата. Един от изводите от изминалия програмен период не само за България, а въобще за ЕС, е че ефективността на вложените средства е под очакваната.

При планирането на новите оперативни програми бе дефиниран комплекс от общоевропейски цели, конкретизирани на национално ниво. Тези цели се осъществяват чрез конкретни мерки, а напредъкът се измерва чрез ясни количествени индикатори. Предвиден е регулярен и краен мониторинг на индикаторите. В този процес вниманието е насочено изключително върху ефективността на използваните средства спрямо поставените цели. Крайните резултати трябва да защитят пред обществото нуждата от вложените средства.

Замразяваме ли идеята за нов закон за висше образование, обсъждайки поредните, за кой ли път, промени в ЗВО?

– Следващата седмица свикваме работната група, натоварена с изработването на текстовете за промени в Закона за висше образование. Ако в хода на работата се установи, че измененията са твърде големи и радикални, работната група ще поиска промяна на функциите си, за да напише нов закон.

Едно е ясно – промените, които ще предложим, ще бъдат в пълно съответствие със Стратегията за висше образование. Екипът на Министерството стои зад заложеното в Стратегията и като цели, и като мерки, и като план за действие. Тя е много конкретна и това ще улесни значително работата по Закона.

Ще намери ли решение въпросът: парите следват студента, включително и в частните висши училища, за което те настояват?

– По отношение на финансирането акцентът е в посока подобряване на качеството на подготовка и реализацията на студентите. От тази основна линия няма да има отстъпление.

Алтернативен вариант за повишаване на ефективността на използваните средства е административно да се затварят висши училища, факултети, специалности. През последните години редица експерти, включително и чуждестранни, ни препоръчваха този подход на административна оптимизация на университетската мрежа. В хода на работата по Стратегията за висше образование видяхме, че има възможност за по-ефективен подход, който залага изключително на финансови мерки, а не на административни решения.

И този подход е?

– Парите следват студента само дотолкова, доколкото той завършва като качествен специалист и се реализира по специалността си. С други думи – трябва да следим какво излиза на „изхода“ на системата, а не само какво е на „входа“.

В Стратегията е заложено, че в края на периода – до 2020 г., 60 % от средствата трябва да се дават според реализацията на студентите и за качество на обучение. Разбира се, може и трябва да се дебатира как най-добре да измерваме качеството, но това е дискусия, която ще проведем докрай. Рейтинговата система на висшите училища съдържа почти цялата информация, която ни е необходима за такава оценка. Трябва само да използваме тази информация по правилния начин и да я свържем с финансирането на висшите училища. Останалите 40% финансиране остава на брой студенти. Преходният период от няколко години, през които ще достигнем това отношение на финансиране според качество и количество, ще осигури необходимото време на системата да се адаптира към промените и да реагира адекватно на новите условия.

Автономията на висшите училища?

– Тя остава като основен принцип. Но това, което изисква сериозен разговор и вероятно някои промени в Закона за висше образование, е отчетността и как се използва автономията по отношение на основните функции на висшето училище –- дали за подготовка на студенти, които намират своята реализация в икономиката и обществото, или за тесни интереси, които не съвпадат с тези на местната общност и на обществото като цяло.

През следващите месеци ще обсъждаме с ректорите и в работната група как да се засилят някои контролни механизми, които сега не се използват в достатъчна степен.

Законът за развитие на академичния състав е „добър“ пример за това.

– Да, законът, който споменавате, наистина е пример как добра идея, но без контролни механизми, може да доведе до сериозни проблеми и е в ущърб на обществения интерес.

Затова предложихме промени в Закона за развитие на академичния състав, които не са големи по обем, но са ключови като съдържание. Въвеждат се национални стандарти за научни степени и академични звания и съответните контролни механизми, за да се избегнат субективизъм и злоупотреби с автономията.

По същия начин ще се търсят ключовите контролни механизми в Закона за висше образование. Някои от тях могат да бъдат в ръцете например на Съветите на настоятелите на висшите училища. Съветът би могъл да задава средносрочните и дългосрочните цели на университета съобразно интересите на регионално ниво, без да влиза в противоречие с академичната автономия.

Какво решение има старият дебат – кой да управлява и контролира публичните средства, които получават държавните висши училища?

– Лично аз не подкрепям идеята за разделение на властите в университета – административно-финансовата от академичната. Двувластието е опасно. Този, който има отговорност за реализиране на политиките, трябва да има и съответните инструменти за тяхната реализация. Без необходимите финансови ресурси ректорите лесно могат да попаднат в ситуация на невъзможност да си вършат работата.

Много по-важен момент според мен е отчетността. Тя е част от проблема, който обсъждаме в момента. На базата на рейтинговата система се дават средства за образование и научни изследвания. Но какъв е резултатът от използването им и как доказваме ефективността на използваните средства? Това е разговорът, който трябва да довършим с колегите от Академията и да запишем в Закона за висше образование съответните ангажименти на висшите училища.

Допълнителни възможности в рамките на автономията дава програмното финансиране от държавния бюджет или от различни фондове. При наличие на подходящи финансови механизми висшето училище ще има възможност да кандидатства – било то пред МОН, или пред национален фонд, свързан с образованието и/или науката,  с план за развитие, в който ясно са разписани дейностите и очакваните резултати. Това е изключително мощен инструмент за развитие с ясен контрол от държавата, без да се нарушава автономията. В Германия например статутът на изследователския университет е свързан с достъп до богато финансиране по фонд за насърчаване на научните изследвания и за развитие на научния капацитет. Държавата следи резултатите от направените инвестиции и спира финансирането, ако не са постигнати заложените цели в програмата. Подобни фондове има и в Съединените щати и в редица други страни.

У нас четири висши училища са в т.нар. група на изследователските университети.

– Засега, от нормативна гледна точка, това е само „етикет“. Тези университети все още нямат необходимия правен статут, който да им позволи да използват специален финансов ресурс за изследвания. Дори имахме следния любопитен казус. Не можехме да включим представители на изследователските университети в Комитета за наблюдение към ОП „Наука и образование“, защото тяхното сдружение е със статут на неправителствена организация.

Стратегията за висше образование предвижда статутът на изследователския университет да бъде дефиниран в Закона за висше образование. С този статут трябва да вървят определени задължения – да се дава научна продукция в определени стратегически за страната направления, и права – да имат достъп до целеви програми за развитие на науката.

А науката има потребност от подкрепа!

– Науката у нас е в затруднено положение от години и заради финансирането, и заради лошата организация на това финансиране. Визирам проблемите с Фонд „Научни изследвания“ и с размера на парите за наука, които са много под средните за ЕС. Държавата с най-нисък процент от брутния вътрешен продукт за наука, класирана преди нас, дава два пъти повече средства за наука от България.

Затова МОН поставя въпроса за отделяне на повече пари за наука през следващия период. Имаме подписани ангажименти към Европейската комисия, свързани с увеличаване на средствата, извън тези от оперативната програма, които също изискват съществено увеличение на финансирането за наука, вкл. в университетите, които провеждат реални научни изследвания. Разбира се, тези средства трябва да се свържат с определени национални цели и очаквани резултати, като развиване на връзките с българския бизнес, вкарване на нови елементи в образованието – примерно по отношение на новите технологии, предприемачеството и защитата на интелектуална собственост.

Само че парите от програмата са черешката на тортата.

– Ако не оправим националното финансиране, няма върху какво да сложим черешката.

И в заключение, ще се случат ли реформите, ще се намерят ли средства за тях?

– Да го кажем по следния начин. Реформата може да се направи и в рамките на бюджета, с който разполагаме в момента. Във фокуса на Министерството на първо място трябва да стои въпросът – как по най-ефективен начин да използваме наличните средства, а успоредно с това да търсим възможности за увеличаване на тези средства според развитието на икономиката и възможностите на бюджета.

Позовавам се на статистиката – ножицата между парите за наука у нас и в ЕС е много по-широко отворена от ножицата в парите за образование в България и в ЕС. С този пример по никакъв начин не търся противопоставяне на образование и наука – двете области са тясно преплетени. 

Но при обсъждане на бюджетните нужди за една сфера, винаги трябва да се огледаме и за нуждите на другите сфери, за да видим какви проблеми има и при тях – отбрана, здравеопазване, наука и т.н. Трябва да огледаме комплексно нуждите, преди да говорим за всяка сфера поотделно.

 

Татяна Дикова

Вестник „АзБуки“, бр. 5.

Национална електронна библиотека на учителите
Национален портал за ориентиране на учениците
Национална информационна кампания „Живот без насилие за всички деца“
Психолози от системата на предучилищното и училищното образование ще оказват психологическа подкрепа на ученици, учители и родители, които срещат различни трудности, породени от кризата с разпространението на Covid-19.
Портал за наука
EURAXESS България
EQAVET: VIREO 2 PILOT“ по програма Еразъм+
Национална платформа „Наука-бизнес“