ЗАМ.-МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ДИЯН СТАМАТОВ: УЧИТЕЛИТЕ ИЗБРАХА КОИ КЛАСИЦИ ДА ОТПАДНАТ

Начало » Последни публикации

03.05.2016

Г-н Стаматов, защо част от произведенията на българските класици стават незадължителни за изучаване?
Нека започнем с това, че първо бяха утвърдени програмите за първи и пети клас. След това за втори, шести и осми. Нямаше яснота сред общество, родители, учители и издатели какво следва. Беше необходимо малко техническо време, в което да се премахнат някои елементарни пропуски в подготовката на следващите програми, преди да бъдат качени за разглеждане. Това са работни варианти. В следващите 3 г. постепенно и поетапно ще се обсъждат и утвърждават. Спазвана е основната философия на промяната, заложена в разпоредбите - намаляване на тежестта на учебното съдържание. Ако в момента има 72 ч. по биология в 9-и клас например има 65 нови теми. Тоест остават само 7 ч. за затвърждаване, преговор, надграждане, разказване и обмисляне. Това е изключително кратко време, защото толкова много съдържание няма как да се осмисли в това динамично време, в което учениците растат. Това е по всички предмети. Винаги съществува спорът защо преди не е било така. В момента живеем в коренно различно време, в което информацията затрупва всички, включително поколението, което расте. Знаем прекрасно, че така или иначе учениците не четат прекалено многото информация, колкото и да ни се иска да го правят. Единственият разумен изход от тази ситуация е осъвременяване на учебното съдържание с намаляване на темите и оставяне на възможност по всички предмети за разказване, осмисляне, преговаряне и др. Най-засилен е интересът към българските автори, родната история и география. Наред с тях трябва да се намери място за чуждестранните, защото отдавна вече не сме затворена граница и детето трябва да знае какво прави, къде отива и каква е историята.
Колко произведения от нашите автори остават?
От пети до дванадесети клас ще се изучават общо 120 произведения, от които 90 са на български автори. Много от колегите преподаватели по български считат, че има много силно залитане в преподаването само на наша литература. Това е видно, но от друга страна количественият елемент не е толкова важен. Важно е произведението, което ученикът учи, да бъде разбрано от различни гледни точки. Има много образователни системи в редица страни, където учат едно произведение страшно дълго по всички предмети. Изучава се по едно и също време с историческите особености и проблемите в страната и света, географските аспекти през това време и прочее. Тоест не се преподава само по български, както при нас. За да стане и в България е необходимо още известно време преход и междупредметността да се заложи още по-задълбочено.
Каква ще е ролята на учителите при такива олекотени програми?
Ролята на учителя и сега, и в бъдеще е най-важната. Той е човекът, който трябва да преподава правилно минималния задължителен набор от теми. Ние предлагаме такъв, но е задължителен. Ако учениците имат интелектуалната готовност, над него може да се надгражда и усвоява много. Ако паралелката е с хуманитарна насоченост, този минимален задължителен брой автори и произведения е твърде малък за предвиденото за задължителна подготовка време. Тоест тези ученици ще имат много повече време, в което трябва учителят да прецени какво допълнително да се преподава. Тук има часове почти колкото задължителната подготовка и няма как да останат празни. Това е моментът за много есета, преразкази, писане на различни отговори на въпроси. Има много време за практическа насоченост. Другата крайност би била една профилирана гимназия , да речем по транспорт. Там се подготвят ученици с необходимост да знаят как да ремонтират автомобил и да оправят двигател. На тях тази задължителна подготовка по литература им е напълно достатъчна. Но времето, което им се дава за профилирана подготовка, е много важно. Нито един от нас няма да отиде при автомонтьор и да го разпитва за емблематични произведения на български автори. Този човек ще има необходимата грамотност, но от него ще се очаква да работи и да оправи автомобила ни.
Родителите обаче не приемат тази логика...
Няма как техните деца да знаят всичко, което и те са учили плюс още много. Онова, което се е учило през 2000 г., сега е изменено като качество и количество. А има и много ново, което учениците трябва да знаят в посока на създаване на функционална грамотност. Това е най-големият ни проблем в момента. Не само да могат да четат, да го разбират и да го използват в практиката. За да не останете с впечатление, че бягам от отговора защо се махат емблематични произведения, ще попитам кое е неемблематично произведение? Няма такова! Въздействието на отделните текстове е по различен начин за всеки. Изборът на българските автори и произведения е направен преди 6 г. в огромна анкета сред учители по литература от цялата страна. В нея са участвали огромно количество преподаватели , които за тях са емблематични. Ние сме се съобразили с резултатите от тази анкета.
След като изкарахте проекти за програми за 10-и клас, имате ли идея какво ще представлява матурата след първия гимназиален етап?
Изнасянето на учебните програми е само съдържателната част, но начинът на провеждане, броят на изпитите и форматът са в процес на изготвяне. Това ще бъде заложено в стандарта за организация на учебния процес, а той все още е в много суров вид. Общественото му обсъждане ще започне в началото на юли и ще е готов в началото на следващата учебна година. Важно е да се знае, че имаме няколко години, в които ще вървим едновременно по двата закона. През следващата новият влиза за първи и пети клас. Учениците в тези класове ще са по нови учебни планове и програми. През по-следващата същото ще се случи за втори и шести и т.н. Ако направим промени за изпитите за четвърти, седми и дванадесети, те ще започнат да важат още догодина и ще настане объркване. Затова няма да има промяна на броя на изпитите за тези, които са тръгнали по стария закон. Но форматът ще се промени. В момента има проблеми, свързани с държавните зрелостни  изпити по отношение на формата. Той предразполага към неприлична възможност за преписване, подсказване. Дава се една вратичка, която трябва да се затвори и всичко да е честно на старта. Ние имахме твърде малко време да направим промени за тази година. Учениците трябва да бъдат информирани от началото на годината какъв ще е техният изпит.
Тоест догодина идват промени в матурите?
Да, ще има промяна във формата. Не в продължителността, нито в тежестта. В чистата процедура как да се отговаря на въпросите, за да няма опасност от изтичане на информация.
Можем ли да кажем какъв ще е новият формат?
Това ще е разделяне на модули. След като зрелостникът ги е решил, той няма да може да се връща обратно към тях. Те ще се запечатват и предават. Ако е решил да излиза, модулът също се запечатва и ще се оставя при квесторите. Младежът ще има определено време за решаването на всеки модул. Това създава практически голяма възможност за почтеност. Да не се подсказва навън. Повечето от примерите са за подсказване в санитарните възли. Най-вероятно ще има промяна и в броя на въпросите в различните модули.

Тоест няма да са 41, а повече, разпределени в различните модули?

Да, за да е съпоставимо времето, отнесено към различните модули.

Това е той
-Завършил е факултета по биология на СУ "Св. Климент Ох ридски"
-От 1999 до 2000 г. е директор на 150-о С0У в кв. "Дружба"
-От 2000 до 2003 г. ръководи 8-о С0У в кв. "Мусагени-ца"
-Директор е на 119-о С0У от 2005 до 2016 8.
-От февруари е зам.-министър на образованието и науката в кабинета на Меглена Кунева

 

Станислав ДИМОВ

Вестник „Телеграф“, 3 май 2016 г., стр. 13.

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“